Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2008 02:11 - ГОЛЕМИТЕ КАТАСТРОФИ-HALIFAX,1917 (продължение)
Автор: gothic Категория: Музика   
Прочетен: 1117 Коментари: 0 Гласове:
0



* * * 

  Дърводелският взвод пристигна след обед. Това бяхя десетина момчета от селата на Вирджиния, между тях и няколко негри. Те огледаха третия и четвъртия трюм и дълго и обстойно спориха къде и как да заловят обшивката. После негрите пренесоха дървените талпи и всички се заловиха за работа. "Монблан" се огласи от чукане, стържене, блъскане и всички видове неприятни шумове, изобилствуващи в дърводелството.
  С идването на дърводелския взвод на кораба дойде и тревогата. Моряците бяха вече наясно, че ще има рейс, който не е от лесните и безопасните. Те ходеха мрачни по палубата, а нощем дълго не заспиваха в койките си. Неизвестността спусна тежка длан над кораба.
  Льо Медек не даваше с нищо да се разбере, че тревога изпълва и неговите мисли. "Монблан" щеше да се превърне в барутно буре, готово да се взриви всеки момент. И никой не можеше да каже от какво би могла да дойде проклетата искра. Вече не ставаше дума за пушене - той нареди на старши помощника да изземе всички лули, цигари и кибрити. Но искра можеше да хвръкне и от подковани обувки, от непредпазлив удар по някоя верига, от машинното отделение - дявол знае откъде. Затова той отново и отново обхождаше "Монблан", който впрочем познаваше като петте си пръста, и се взираше по всички ъгли. За два дни лицето му потъмня и се изтъни.
  Дърводелците свършиха на третия ден. Още по обяд Льо Медек събра екипажа в каюткомпанията. Речта му беше кратка:
  - Момчета - огледа ги един по един той, - каквото не зависи от мен, то не зависи. Ще караме взрив  и бог да ни е на помощ! Затова напънете малко мършавите си мозъци и мислете! Мислете каво правите, къде стъпвате, откъде може да дойде някоя искра! Мислете дявол го взел, иначе всички ще идем на гости на прабабите си! А сега сте свободни!
  Двадесет  и двамата моряци изсумтяха по нещо, някои вдигнаха рамене, други решиха да идат в града да се повеселят колкото и както могат, а и да запалят по някоя свещ. И се разотидоха - беше им ясно, че, все едно, друго не им оставаше.
  След обед започна товаренето. Появи се специална група стифидори - групадокери, обучени за товарене на взрив. Бяха двадесетина мрачни мъже. Те огледаха уплътнените трюмове, провериха дали гвоздеите, с които бяха дърводелците бяха ковали са медни - не биваше да са железни. После свалиха обувките си, нахлузиха плъстени ботуши и бавничко, на гръб започнаха да пренасят от един далечен склад дървени сандъчета. Вървяха спокойно, уверено и беше явно, че си знаят работата.
  товариха до вечерта и на другия ден до обяд. Капитан Льо Медек лично стоеше до трапа и броеше сандъчетата, оглеждаше дали някое от тях не е разковано. След сандъчетата дойде ред на стотина бъчвички - от тях Льо Медек се страхуваше най-много, защото знаеше какво съдържат - течна пикринова киселина.
  Когато стифидорите свършиха, те застанаха пак така мълчаливо пред Льо Медек и старшият им протегна отрезката от товарителницата. Капитанът подписа, после отиде във военноинтендантския щаб и подписа самата товарителница. На "Монблан" вече имаше 2300 тона пикринова киселина, 200 тона тринитротолуол и 10 тона гърмящ памук (пироксилин). Краен пункт за разтоварване - Бордо.
  С това обаче нещата още не бяха приключили и ако Льо Медек си мислеше, че товаренето е завършило, много се лъжеше. В портовото управление го чакаше телеграма от Франция:
  
 "СДК 28-11
  Порт Изабел Ню Йорк стоп товарен кораб Монблан очаквайте допълнителни разпореждания край".

  Допълнителните разпореждания се изразиха в това, че на кораба бяха натоварени още 35 тона бензол в железни варелчета. Льо Медек със свито сърце се разпореди да ги нарядят  и обковат с дъски на палубата. Сега опасната композиция вече беше пълна: на „Монблан” осве силно екплозивните тринитротолуол, пикринова киселена и пироксилин се намираше и леснозапалителния бензол. Във френската армия той се използуваше като добавка към бензина за бронираните автомобили и за новото оръжие – танковете.

  Като имаше пред вид товара, Льо Медек смяташе, че„Монблан” ще бъде взет в някой военен конвой, прекосяваш Атлантика. Единствено това можеше да бъде известна гаранция спещу немските подводници. Ню Йорк гъмжеше от немски шпиони и техните подводници по неведоми пътища научаваха закъде и с какъв товар корабите напускат пристанището. Но един голям конвой, охраняван от бързи разрушители, имаше всички шансове да премине необезпокояван Атлантическия океан.

  Само че не стана така. На 30 ноември – един прогизнал от мокър сняг ден, Льо Медек беше извикан в секретния отдел на щаба на британския флот в Ню Йорк. Бавен  и обстоятелствен капитан първи ранг от британския флот в продължение на половин час му обяснява, че „Монблан” няма да бъде взет в предстоящия конвой, който се формира в нюйоркското пристанище. Причината била малката скорост на „Монблан”, който не бил пригоден да участвува във военен конвой и който по този начин щял да забави и изложи на опасност десетки други кораби. С една дума - „Монблан” няма да влезе в конвоя.

  Съображенията бяха основателни и Льо Медек нямаше какво да каже. Един кораб като „Монблан” можеше свръхсила да даде до десет възла при спокоен океан, което беше, общо взето, слаба работо – конвоите разчитаха на 12 до 14 възла.

  Но в края на краищата какво би трябвало да направи „Монблан”, зареден с експлозиви като адска машина? Да стои и да чака нов конвой в нюйоркското пристанище?

  Бавният  и обстоятелствен британец дълго се рови в преписките по бюрото си. След това, като не намери нищо в тях, стана и ги прибра в желязната каса зад гърба си. Извади голяма морска карта, която разпростря пред себе си и се загледа в нея.

  Възмущението и ядът постепенно обхващаха Льо Медек и той усещаше, че започна да се задушава в своята капитанска униформа. Тъпите интенданти се бяха погрижили само да натоварят взрива, а после какво ще става с „Монблан” едва ли интересуваше някого! Интендантите си бяха свършили работата, щабните не искаха да приемат „Монблан”  и сега той висеше в неизвестността.

  По едно време британецът излезе от мълчанието си. Той почука с пръсти по картата – някъде горе, към Канада и рече:

  - Ще наредим да отплавате за Халифакс. Навярно оттам подир две седмици ще се формира нов конвой. Предполагам, че ще ви вземат в състава!

  „Навярно”, „предполагам” и така нататък... Тук също гледаха да се оттърват от „Монблан”! Да не остане в нюйоркското пристанище, да се прехвърли грижата за „барутното буре” на други!

  Льо Медек избухна:

  - А някой знае ли точно дали ще пътуваме или не? Натоварени сме с взрив, разбирате ли! Всеки миг някой немски шпионин може да ни прати във въздуха!

  Британският капитан въобще не реагира на избухването. Той продължаваше съсредоточено да разглежда картата. След това разгъна един дебел морски справочник и започна бавно да го разлиства. Намери „Халифакс” и прочете листа открай до край. После каза:

   - Да, отговаря.

  Какво отговаряше, Льо Медек така и не разбра. Той стана, рапортува и излезе вбесен.

  На другия денсутринта получиха заповед да вдигнат котва и да отплават за град Халифакс в Канада, където да чакат допълнителни разпореждания.

  Така и направиха. На север, все по на север, покрай бреговете на Нова Англия, докато на 5 декември 1917 г. „Монблан” спусна котва на външен рейд пред залива Тенароуз. Заливът, който на места беше по-широк, а на места се стесняваше до километър, беше защитен от немските подводници с гъсти минни полета. Един тесен фарватер, обозначен с буйове, показваше пътядо пристанището Бедфърд в залива. На левия бряг по хълмовете се катереше Халифакс, а на десния – в низината лежеше Дартмът.

  Понеже пристигна късно вечерта „Монблан” не бе допуснат в пристанището Една от бойните канонерки, които охраняваха залива, даде сигнал да бъде приет на борда офицер за свръзка.

  Льо Медек търпеливо изчака офицера – младичък лейтенант. Когато му подаде документите, лейтенантът хвърли поглед върху тях. После, като не вярваше на очите си, ги прочете отново и погледна Льо Медек с вдигнати вежди. А Льо Медек стоеше срещу него и мрачно се усмихваше Той знаеше какво си мисли в момента лейтенантът: „Как са могли да натоварят това старо корито с взрив! И как да го пусна в пристанището!”

 Точно такива мисли минаваха през главата на лейтенанта. Но той беше младичък  и дисциплиниран военен и единственото, което му оставаше, бе да се позове на правилата, че след шест часа вечерта не може да приеме никакъв кораб в пристанището.

  - Запомнете шифъра! – рече той. – Ако утре сутринта има нормална видимост, може да вдигнете котва и да влезете в залива! Още тази вечер ще ви изпратя опитен лоцман.

  Малко по-късно една моторница докара на „Монблан” лоцмана. Той се наричаше Френсис Маккей, опитен морски вълк, познаващ залива отлично. Това беше всичко, което младичкият лейтенант можа да стори.

                                                                                           (следва продължение)




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gothic
Категория: Музика
Прочетен: 15642322
Постинги: 12171
Коментари: 12482
Гласове: 42812
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031