Асен Иванов Босев е роден на 22 ноември 1913 г. в село Руска Бяла - Врачанско. Учи във Враца, завършва педагогическо училище в Берковица, право и дипломация в София. Участва в антифашистката борба. Работи като редактор на вестник “Заря”, “Работническо дело”, “Стършел”.
Той е един от основателите и пръв главен редактор на вестник “Септемврийче”. Инициатор е за създаването на Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши в София и пръв негов директор, дългогодишен председател на Секцията на детските писатели, основател и председател на Българската секция на Международния съвет за детската книга (IBBY).
Превежда разкази за деца от Л.Н.Толстой, стихове от К.Чуковски, С.Михалков, А.Барто.
Богато и разнообразно е творчеството му за деца.
Най-популярни са хумористичните му стихове. Кой не знае: “Мимето” или “Кирчо пред съда” – те са се превърнали в нарицателни.
Асен Босев е носител на литературната награда “Петко Рачев Славейков” на Министерството на народната просвета за 1971 година. Удостоен е с Димитровска награда праз 1950, със званието Заслужил деятел на културата през 1965 и Народен деятел на културата през 1972 година.
Вписан е в Почетния списък на Международния съвет за детската книга за “Скок подскок” през 1978 и за “С мене по света” през 1979 година.
Носител е на “ Ордена на усмивката” през 1980 и на Европейската награда за детско-юношеска поезия през 1980 година за книгата “Карнавал”.
Поетът Асен Босев учира на 25 април 1997.

Сред най-популярните му книги за деца са: "Млад юнак-здравеняк" (1948), "Не правете като тях, да не станете за смях" (1953), "Чудо нечувано" (1959), "Шейничка с парашут" (1964), "Книжко моя, сладкодумна" (1970), "Хитър Петърчо" (1970), "Една торбичка смешки" (1976), "От все сърце" (1988), "Гатанки, премятанки и занималки" (1996).
Няколко поколения българчета израстнаха с веселите стихове на Асен Босев. И вие можете да се посмеете на Мимето, Цанко Цаката или Кирчо пред съда, ако разгърнете стихосбирката му "Карнавал" . Ако искате да разберете за какво се хвали Данчо - Данчо Мързеланчо - надникнете в кижката "Да сте весели засмени".

ВАНКО ЗАБРАВАНКО


Ех бре, че е Ванко
страшен забраванко!
Прави той, що прави,
нещо ще забрави!
Гледай го - по друма
връща се за гума,
после пък се мръщи-
моливът е вкъщи!
Ето - всички в клас
днес четат в захлас,
само Ванко там
се черви от срам!
- Нямаш ли си книга?
Ванко мига, мига:
- Имам, ала в нас
я забравих аз!
Всички му се смеят,
веело си пеят:
- Гледайте го Ванко,
Ванко забрванко!
Тръгна за дома си
сякаш без ума си -
няма си бе, брате,
шапка на главата!
- Ванко, що направи,
шапката забрави!
Их, че неприятно -
тръгна той обратно.
А на закачалката
шапката му - жалката,
вика: - Бре, стопанино,
а бре забраванино,
що така направи,
що ме ти забрави?…
Смеят му се всички -
стари и мънички.
Затова сега
правят си шега.
Викат му децата:
- Няма ти главата!
Де си я оставил, 
де си я забравил?
Ванко наш веднага
пръст на чело слага:
- Тук ми е главата!
Смеят се децата.
Ех бре, че е Ванко,
Ванко забраванко!





КИРЧО  ПРЕД  СЪДА

1.

Кирчо наш е ученик ,

ученик,

ученик -

слаб по български език!

- Много-много не чете,

много писане не ще

- точки-бочки,

Запетаи -

той не знае!...

 

Пише бивол с ер-голям,

Пише куче с двойно е,

Гладен ли е, аз не знам,

Та и буквите яде!

 

2.

Но веднъж сънува сън:

хваща го урокът вън

и като Вълчан пъдаря

право го на съд закара!

 

Гледа Киро,

гледа Киро –

в съд страхотен се намира!

 

Ето – родният език

тук е съдия велик,

а учебниците горе

сядат като прокурори!

 

3.

Съдията звънка: звъннн!...

И навлизат в миг отвън

Писъмца

 и запетаи

букви главни,

знаци славни:

удивителни,

въпросителни,

двоеточия,

многоточия...

 

Идват мислите несвързани,

идват думи - с бинт превързани,

иде, с грешките в ръцете,

до баща му писъмцето.

 

Крачат – с лоши изречения

и домашни упражнения -

сякаш с някой бой водили -

почервяли от мастило!...

 

4.

Съдията казва важен:

- Нека всеки се изкаже!

 

Заговори двоеточието,

забърбори многоточието!

-Нийде Кирчо не ни слага

и с това ни той излага:

 

казват мислите несвързани,

плачат думите превързани:

- Кирчо ни осакати,

Трябва глоба да плати!

 

Запетаята изкочи,

Тънкия си глас проточи:

- Смеят се на нас децата,

Че не сме си на местата!

 

5.

Лудо биволът фучи

И разсърдено мучи:

- Кой ми сложи ерголям,

аз отплата да му дам!

Ей сега ще го намуша!

Ей сега ще го удуша!

 

Хоп и куче зло дойде,

На опашка с двойно е:

- Ау, ау,

бау,  бау,

де го туй немирно хлапе –

ей сега да го ухапя!...

 

6.

Телефонът в миг заплака:

- Наскърби ме, Кирчо, ти

на „теле” ме съкрати!

 

Панталонът се оплака:

- ти ми буквите прогони

И написа ме „палони”!

 

Жално хълца писъмцето:

- Ти разкъса ми сърцето,

че до татка си Евстати

с триста грешки ме изпрати!

 

7.

Скача, скача еднокрак,

удивителният знак:

- Аз се чудя как така,

Тая Кирчова ръка

Тъй стои без наказание,

щом е Кирчо без желание

да се учи,

да се учи,

та в живота

да сполучи.

 

8.

Въпросителната пита,

Разтревожена, сърдита:

- Аз задавам тук въпрос:

Щом е Кирчо толкоз прост,

Та не учи книжките,

а гризат ги мишките,

то защо ли прокурора

го не прати у затвора?

 

9.

Тръпне Кирчо пред съда:

- Ех, че паднах в зла беда!

И сънува,

И бълнува:

- Драги съд,

драги съд,

ще се уча други път!...

 

10.

Щом очите си отвори

Кирчо рипна, заговори:

- Чуйте вие,

Мили, сладки,

мои книги

и тетрадки!

 

Сутрин, вечер

ще чета,

няма вече

да греша!

 

Хайде всички

въпросителни

и добрички

удивителни

пак в тетрадките елате –

заемете си местата!

 

Мили точки,

запетаи,

двоеточия,

многоточия,

дето трябва, ще ви слагам,

няма аз да ви излагам!

 

Бягай ти бе „ер” от там –

може и без ерголям?

 

Извинете, панталони,

че ви писах все „палони”!

 

Сядам вече да се уча,

как се пише

крава,

куче,

та до тате писъмцата

да са хубави и чисти,

като нанизани манисти!

 

 

 

 

 

За предоставената ми възможност чрез стиховете на Асен Босев да се върна към детските години! Поздрави!