Златното момиче

На един мъж се поминала жената и той се оженил повторно. Щом влязла мащехата в къщи, видяла, че освен нейното доведено момиче и от първата жена било останало едно заварениче.
Стрелнала го с очи и викнала на мъжа си:
- Туй момиче не го ща в къщи!
-  Къде да го дяна? Не виждаш ли, че е още малко и глупаво? - отговорил бащата.
- Където щеш го заведи - в гората, в морето - само да не се мярка пред очите ми.
Днес раздор, утре раздор, най-сетне бащата склонил да махне първото си дете от къщи.
- Омеси една питка! - поръчал той на жена си.
Мащехата омесила питка от просо, пуснала я в торбата и подала торбата на мъжа си. Той преметнал торбата през рамо, повел момичето и го завел в една страшна гора. Там имало малък хълм. Извел бащата детето си на хълма, извадил питката от торбата, търкулнал я надолу и рекъл:
- Тичай, чедо, да уловиш питката.
Момичето се затекло подир питката и я хванало в треволяка. В туй време бащата се мушнал в гората и се загубил.
- Тате, аз хванах питката! - обърнало се назад момичето.  - Тате, къде си ?
Изкачило се пак на хълма, погледнало насам-нататък - жива душа няма. Очите му се насълзили Тръгнало под старите дървета да търси пътека. Тук пътека, там пътека - никаква пътека нямало. Цял ден се лутало момичето. А когато слънцето потънало надолу зад гъстата шума на гората и взело да притъмнява, то се уплашило и почнало да плаче с глас.
Вдън гората в дървена колиба живеела една бабичка знахарка. Като чула човешки глас, тя излязла и викнала в тъмнината:
- Кой плаче там? Момиче или момче? Ако си момиче, ела при баба, ако си момче - махай се!
- Момиче съм, бабо - отвърнала сиротинката.
- Тогава по-скоро ела!
Като наближило, момичето попитало:
- Защо не искаш момче, бабичко?
- Защото ми трябва шетачка, а момчетата не умеят да шетат вкъщи.
Момичето влязло в колибата. Бабичката го нагостила, постлала му и то легнало да спи. Подир малко легнала и бабичката. На заранта момичето станало преди бабичката, разтребило, помело, донесло вода. Като се събудила старата и видяла какво е сторило гостенчето й, усмихнала се, но нищо не казала. Облякла се и тръгнала за гъби. На излизане тя заръчала на пъргавото момиче:
- В избата имам гадинки: змии, гущери, костенурки. Ти им попари трички и ги нахрани. Не бива да се боиш от тях, защото не хапят.
Момиченцето попарило трици, оставило ги да изстинат, занесло ги в избата, нахранило хубаво гадинките и като нямало друго що да прави, нанизало герданчета и вързало по едно на всяка гадинка. На пладне се задала бабичката. Гадинките се втурнали да я посрещат и почнали да се хвалят:
- Бабо, кака ни върза герданчета! Бабо, кака ни сладко нахрани!
- И на кака ви баба ще върже герданче! - отговорила бабичката и пак се усмихнала.
Близо до колибата течала чудна река. Тя всеки час променяла боята си. Подир пладне бабичката завела момичето на речния бряг, легнала на тревата и рекла:
- Баби, аз ще подремна на тревата, а ти ми попей, защото не ме лови сън без песен.
Момичето седнало до главата на бабичката и кротко запяло. Песента му била тиха като бръмчене на пчела. Преди да заспи, бабата проговорила сънена:
- Гледай водата. Най-напред ще потече синя вода, сетне червена, сетне черна. Подир черната ще се зададе жълта. Събуди ме, когато дойде жълтата вода!
И задрямала. Момичето учудено гледало реката. Реката час по час променяла водата си: ту синя, ту червена, ту черна. По едно време се задала жълтата вода и то събудило бабичката. Бабичката бърже скокнала, сграбила момичето и го потопила в реката.
- Дръж, баби - рекла тя, - хвани каквото можеш!
Момичето стиснало нещо и когато старицата, го извадила, видяло, че държи едно сандъче.
- Какво има в него? - попитало момичето.
- Когато идеш у дома си, ще го отключиш с туй ключе и ще видиш какво има - рекла бабичката, подала му едно че, извела го от гората, показала му пътеката към тяхната къща и го изпроводила да си иде със здраве.
Отишло си момичето и като влязло в къщи, цялата къща светнала, защото жълтата вода била златна и то станало златно. Мащехата прехапала устни от завист.
- Какво носиш в сандъчето? - попитал бащата.
Момичето отключило сандъчето, отворило го и всички ахнали: сандъчето било догоре пълно с жълтици.
- Разправи къде си била? - попитала мащехата.
Златното момиче всичко разказало.
- По-скоро да заведеш и моето момиче в оная гора! - викнала мащехата на мъжа си.
- Меси една питка, като е тъй!
Мащехата се запретнала и омесила една житена питка. Бащата повел доведеното момиче, завел го на хълма в гората, търкулнал питката и когато момичето се затекло подире й, той се потулил.
Цял ден се лутало момичето в гората и надвечер викнало да плаче.
- Кой плаче? - попитала пак същата бабичка от тъмнината. - Момиче или момче? Ако си момче, махни се, ако си момиче, ела насам!
- Момиче съм! - отвърнало доведеното и влязло в колибата.
Горската бабичка го нагостила и му постлала да спи. На сутринта, когато слънцето напекло, бабичката се дигнала, а гостенчето й още спяло. Намръщила се стопанката на. колибата, ала нищо не казала. Събудила момичето и му рекла:
- Аз отивам за гъби, а ти разтреби в къщи, попари. трички и нахрани гадинките ми. Те са в избата. Не се плаши от тях, защото не хапят.
Момичето станало, взело метлата, почнало да мете, без да поръси земята с вода, дигнало пушилка. Попарило трици, занесло ги горещи на змиите, гущерите и костенурките. Гадините се изпопарили и когато на пладне се върнала бабичката от гората, те почнали да й се оплакват.
- Бабо, кака ни изпари с триците! Много ни изпари. Боли, бабичко!
- И баба ще изпари кака ви! - продумала бабичката и влязла в колибата.
Подир пладне тя завела момичето при чудната река и му заръчала:
- Аз ще подремна, а ти гледай реката - като мине синя вода, не ме буди, като мине жълта - пак не ме буди, като дотече червената - пак не ме буди. Когато дойде черната - събуди ме! Хайде сега,попей ми една песен, додето заспя!
Момичето викнало, но то пеело толкова силно и лошо, че бабата го прекъснала.
- Спри! - рекла му тя. - Не можеш ме приспа с тая песен.
Момичето млъкнало. Бабичката задрямала, а реката зашумяла и почнала да мени боята си. Когато дошла черната вода, то събудило бабичката. Горската старица скочила, хванала момичето за косите, потопила го. във водата и викнала:
- Дръж, баби, каквото можеш, дръж! Момичето напипало едно сандъче и
го стиснало. Бабичката изтеглила момичето на брега, дала му едно ключе, с което да отключи сандъчето, когато си иде в къщи, извела го от гората и му показала пътя към бащината му къща. Мащехата го чакала накрай село. Било надвечер. Когато го видяла, че е станало черно и грозно, пожълтяла от яд, н си рекла:
- Дано поне сандъчето е пълно жълтици.
Отишли си в къщи, отключили сандъчето и що да видят - вътре само змии, гущери и раци. Запищели всички, разбягали се. Златното момиче побягнало на улицата.
- Тичай по-скоро да му вземеш златните дрехи, за да облечем с тях моето доведено момиче! - извикала мащехата на мъжа си.
Мъжът се втурнал подир своето момиче. То бягало, той тичал, то бягало, той тичал, то бягало, той тичал, додето най-сетне, като видяло, че бащата ще го настигне, златното момиче разперило ръце и хвръкнало като птичка. Дигнало се нагоре над къщите, над градините, над планинските върхове. Превърнало се на златна месечина и грейнало.
Бащата останал с отворени уста. Такова чудо никога не бил виждал.
Оттогава златното момиче се появява нощем на небето, цялата земя огрява и търси с очи своя роден край.

Хубава е тази приказка, но тъжна. Тъжна е, защото къде е поуката? Добро момиче, но...стои самотно горе на небето и търси родния си край. В същност сигурно това и е хубаво на приказката, че енда не и е съвсем хепи. Благодаря за нея и хубав ден.

любимата ми приказка от детството! Най-интересното е че не помня края така и съм я разказвала хиляди пъти, но с щастлив край...
Благодаря!

разказвачо на приказки
Добър ден ...

Здр., момичета :))) Приказката си е истинска. Колко пъти в живота се случва хепиенд? Колко пъти получаваш точно това, което искаш, без да съжаляваш после? Колко пъти....

Съгласна съм с теб, разбира се, че това е най-трудният житейски урок - не можеш да имаш всичко, а за всичко което получиш плащаш някаква цена.

Да , и много често, реално погледнато, плащаш много повече отколкото получаваш. И в пряк и в преносен смисъл...