***

От цветята росни и тревите
китка сви ми ти и аз ти свих.
Украсихме си с венци главите:
ти невеста, твоят аз жених.

Оплетохме ръце с дълбока нежност,
сляха се уста с устата в плам.
Бе прозрачна синята безбрежност
и тържествено бе като в храм.

Птички пееха молитва свята,
ниви шепнеха ни сладка реч
и излязло слънце над гората
благославяше ни отдалеч.