Хубава си, моя горо

Хубава си, моя горо,

    миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

    само скръб и жалост:

 

който веднъж те погледне,

    той вечно жалее,

че не може под твоите

    сенки да изтлее,

 

а комуто стане нужда

    веч да те остави,

той не може, дорде е жив,

    да те заборави.

 

Хубава си, моя горо,

    миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

    само скръб и жалост,

 

твойте буки и дъбове,

    твойте шуми гъсти

и цветята, и водите,

    агнетата тлъсти,

 

и божурът, и тревите,

    и твойта прохлада,

всичко, казвам, понякогаш

    като куршум пада

 

на сърцето, което е

    всякогаш готово

да поплаче, кога види

    в природата ново,

 

кога види как пролетта

    старостта изпраща

и под студът, и под снегьт

    живот се захваща.

По-добре е да гладувам,
да спа на полето,
от колкото в царски дворец
да съм вов кьошето!
По-добре е да съм дрипав,
да търпа неволя,
от колкото да ям бюрек
по царската воля.
По-добре е на балканът
да бъда свинарин,
от колкото при султанът
да съм хазнатарин.

Пак в десятката, виши!!!