Прочетен: 23180 Коментари: 38 Гласове:
Последна промяна: 18.08.2007 11:45
Времето минава...мина месец. Ще мине втори,трети...година. Но нещата остават същите. Безброй въпроси,от тези,най-гадните,които започват със “защо” или “ами ако”... И отговор няма. Всеки нов въпрос поражда нов и втори, и трети...като верижна реакция,като лавина,понесла се по склона на времето. Знаеш ли,скъпа,как боли пустотата? Или пък как кънти тишината? През деня всичко е наред,ежедневието ме поглъща и не ми остава време да се огледам,камо ли да мисля. Но идва нощта и лавината въпроси ме връхлита. Питам се,какво ли щеше да стане,ако първият път,вместо да поровя още малко си бях легнал както мислех. Или пък ако бях пропуснал профила ти...По добре ли щеше да е сега? Едва ли...Щях да продължавам да те търся и сигурно пак да те намеря. И вероятно пак да ми се изплъзнеш. Казват, времето лекувало...Лекува, обаче не всички,не и отритнатите. Времето ми взе всички твои съобщения от началото,онези пламенните, страстните и ми остави само тези,от последните дни-кратки,болезнени, студени...В старата ми СИМ карта седи още един СМС...”Бих продала душата си на дявола,за да бъда завинаги с теб”...Понякога,през нощта слагам тази карта в телефона и чета това съобщение, което едва ли ще изтрия някога. Чета го и се питам как бе изминат пътя от него до “...опитах се да свикна с обедните ни срещи и чата, но не успях...”. А казваха, че любовта била по-силна от всичко...Спомняш ли си разговора ни в кафето на малките пет кьошета и какво те попитах там? Ако не, ще ти припомня. Питах те за предишната ти връзка, в която не ти е липсвало нищо. Нищо освен тръпката...Попитах те, дали и с мен няма да стане така. В крайна сметка се оказа,че и тръпката не е достатъчна. Аз те търсесех теб, жената в която да се влюбя безпаметно. А ти мен ли ме търсеше, любов моя? Мен или някой чрез когото да вземеш това, което ти се полага?...Спомняш ли си първия клип, който гледахме заедно в YOUTUBE ? “My Dice” на словенците SIDDHARTA. Тогава те попитах какво разбра от него. Сега намерих истинския му смисъл. Подобно на девойката от клипа ти ме сглоби парче по парче, това което видя не ти допадна и ме разби отново с един единствен удар...Също както в клипа. Като казвам “допадна” нямам пред вид физическия смисъл, разбира се. И докато аз търся да събера поне част от разпилените парчета, ти отново търсиш неангажираща връзка. Лично за себе си аз се убедих, че още ми е рано да започвам такава. А ти готова ли си? Впрочем, какво значи неангажираща връзка? Може ли да има връзка без ангажимент? Нашата такава ли беше? Ако да,защо още не сме заедно? Или и това “неангажираща връзка е оксиморон”? Питам се,също така кога беше началото на края. И според мен разпада започна, след онзи разговор на съпруга ти, който ти чу случайно. Защото след това, тонът ти се промени, въпреки че ми каза “...между нас всичко си остава непроменено...”. Но нещо се промени. Начина ни на общуване беше болезнен и за мен, но аз бях готов да изтърпя всичко. Имах ли право да искам това и от теб? Не, при положение че ти преследваш това, “...което ти се полага...”,пък и не мога да искам сила от една крехка и нежна жена. Аз трябваше да съм силния... “Сигурно ме обвиняваш, че се предавам лесно пред трудностите, че предавам любовта ни...че не те обичам истински...кой знае...аз най-добре си знам какво ми е, какво чувствам и защо така постъпвам...” Бога ми, аз още в самото начало ти казах, че краят ще дойде само и единствено когато ти решиш, че аз няма да те оставя при никакви обстоятелства. Защо си помисли че ще те обвинявам в каквото и да е,любима моя Гуинивер? Или пък това са въпросите които сама си си задала? Питах те, какво би те отблъснало от мен, ти ми отговори уклончиво.Мога да те упрекна само в едно...Защо не намери сила да ми кажеш “край”, когато се видяхме за последно,на втори. И двамата бяхме наясно,че няма да продължим...Нали си бяхме обещали да си казваме всичко директно? Какво се опита да ми спестиш, от какво да ме предпазиш? Или пазеше себе си? Вместо да ми кажеш “...съжалявам,това е края...”,ти предпочете в изчистен дамски стил да го направиш в чата. И преди ми се е случвало и с писмо,и по телефона. Само един единствен път директно-когато края го сложих аз. Казвал съм ти,че е най-добре да се реже живо месо-боли много,но агонията е по-кратка. Ако бяхме се разделили по този начин,повечето от тези въпроси сега нямаше да ги има. Сега остава горчивия вкус на нещо недоизказано,нещо премълчано... Както и да е...времето не се връща обратно. Това просто е поредната раздяла. Разликата е, че тук аз вложих цялата си душа... Веднъж, в SKYPE ми писа,че нямаш намерение да поемаш вината на всички жени,постъпили несправедливо с мъжете до тях. Преди това пък аз ти бях казал,че съм готов да изкупя по всякакъв начин мъките,които други мъже са ти причинили. И вече го правя... Няма нещо в битието ми, което да не ми напомня непрекъснато за теб. Пускам VH1 през нощта-SISTERS OF MERCY, последвани от Frozen на WITHIN TEMPTATION(frozen,a?-също като мен...да умре човек от смях!). На другия ден по MTV-пак WITHIN TE;PTATION:дуета а след тях-RAMMSTEIN. Идвам ня работа,пускам ZROCK-Lovesong в концертно изпълнение. Спомените са навсякъде...Сега...сега ти навярно вече си намерила новото си щастие. Бъди щастлива с него,но не ми казвай да търся някоя в която да се влюбя. В изпразненото ми сърце има място за любов само към теб и към никоя друга,дори към жена ми...Остава ми по-малко от половин живот и любовта ми просто се свърши. Рицарите са верни до смърт на дамата на сърцето си. Впрочем,как ли се смееш сега на тези “рицарски” щуротии! Сега не е време за рицари. Все още с мъка преодолявам желанието си сутрин да ти изпратя СМС,макар че знам, че няма никакъв смисъл. Едва се сдържам да отворя SKYPE през нощта, въпреки че guiniver вече я няма там...Обмислям пак да се хвана за китарата, но вече никога няма да мога да напиша любовна песен. Мога само да пусна мрака на воля, вместо да седи заключен в мен... Казвал съм ти много пъти, че моята мъка може да намери облекчение донякъде, само ако ти си щастлива. Впрочем, сега разбрах защото преди разни типове са се опитвали да те задържат насила. Ти си невероятна жена, от която всеки мъж с поне малко мозък не би се отказал никога,но аз не мога като тях. Моята агресия е насочена навътре, защото пропуснах любовта на живота си и това няма да си го простя никога...Ще си позволя да ти дам един съвет-когато казваш “обичам те” бъди напълно наясно,че това е така, защото тези две думички ангажират много. Аз съм наясно,че ти ще си вечно в мен и в мислите ми. Намери човека,от който се нуждаеш и дано той да те обича поне с частица от любовта, която аз изпитвам към теб. Каквото и да правиш, с когото и да си ти, оставаш моята любов и не можеш да промениш това по никакъв начин. Ако ме намразиш-аз ще те обичам! Ако ми се подиграваш-ще те боготворя! Ако ме заплюеш-ще те целуна! Ако изпратиш някой да ме пребие-няма да вдигна ръка,а само ще мълвя,че те обичам... Когато спиш,когато работиш, когато се любиш-винаги ще те обичам. Когато се забавляваш, не забравяй,че някъде,където “задължително раздават наркотици на входа” има един човек,който никога няма да спре да те обича, дори и ти да забравиш как изглежда. Аз ще те запомня завинаги такава,както на първата ни среща. Или като бяхме за последен път на нашето диванче и аз останах на спирката,загледан след теб-не ходеше,а летеше-радостна, щастлива, все още влюбена...Няма да забравя и последното нещо, което ми прати в SKYPE-разбито сърце и сълзи...Иска ми се да мисля,че ставаше дума за твоето сърце и сълзи...това ме кара да вярвам и да се надявам... И се заклевам, че няма да умра, преди пак да чуя “Обичам те, Ланселот”...Ще се надявам вечно...Ако все пак си стигнала до тук, ще ти кажа,че това е последния път,в който ти изпращам нещо друго,освен стихотворение. Не ми отговаряй... Бъди щастлива, любима моя Гуинивер...твоят Ланселот те обича...и те чака...
P.S. И пак WITHIN TEMPTATION по ZROCK!!! Не издържам повече...
14.08.2007 20:18
Поздрави!
18.08.2007 13:30
Това са повтарящи се болки... Изжвяваме ги отново и отново през хилядолетията. Изпитваме себе си... как ще постъпя сега: кого ще жертвам - себе си или нея/него, кариерата или децата, дома или волността... Понякога даваме различни отговори, друг път сме си едни и същи... до втръсване...
Няма лек. Има прегаряне... и спомени...сънища...усещане за Нея/Него (scent of a...)...музика... и
ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ
Любов моя,
лотосите цъфтят
по водите.
Корените се вият
в мътилката
под повърхността.
А небето се къпе
в смеха на звездите
и се оглежда
в цветовете без корен,
защото те са компасът
и като Вселената –
вечно на път.
18.08.2007 20:43
Къде е съпругата ти!Къде е съпруга и`?Освен рев за себе си не разбрах колко около Вас са страдали/ревали?!Или това нямя значение?!Най-малкото е неморално...
Тъжно е,че страдаш,но кой каквото сам си направи и Господ не може да му го направи!
Това е,друго няма...:)
Със здраве!
18.08.2007 20:53
И не разбрах, щот има усмивки: порицаваш ли или наистина се пенявиш?
Но какъвто и да ти е замисълът, пращам ти тази премудрост, защитавайки брата Ланселот и страданието му:
Miserer Res Sacra!
Лека! И не прекалявай с порицанията. Защото пък в Библията и друго е казано: Не съди, за да не бъдеш съден!
И сега кой какво си направи?
:))
22.08.2007 13:27
И аз преди време си виках, "кой, аз, да се влюбя в женен мъж, абсурд.." Неангажираща връзка ли...
Може би не при всички е така, но при мен е факт! :)
Поздрави.
Неща по такъв начин да "заздравявам" брака си!Колкото и да са регламентирани отношенията ни и да "сме се разбрали още в началото".... мерси!:)))
23.08.2007 13:01
Всъщност не си от средновековието - поне не това на Ланселот, Гиунивър и т.н. Тогава нравите са били толкова свободни, че всеки мъж е можел да бъде похитител на кого ли не, а пък господарите (лордовете) са имали правото на първа брачна нощ:))
По-скоро си от буржоазния период, ама това е зората на модерността. Тез буржуи искали да се разграничат от промискуитетните аристократи и наложили режим на строга интимност:)) Само съпруг + съпруга - никакви любовници! Ама зад всичко това си имало и скритият смисъл: парите били у тях (буржуите) и трябвало да си останат в семейството:))))))
Шарен свят: колко ли цветни води още ще изтекат докато дойде наистина златната:)))
Усмивки и безсъдици (освен ако не са академични:))
Просто споделих мнение:)))
23.08.2007 13:20
Прав си: на нас поне не ни "забраняват" да си показваме чувствата. То нали сме "първични":))
16.10.2007 11:05
16.10.2007 20:22
17.10.2007 14:29
07.05.2008 18:56
Виж, да се надяваме, че времето лекува...
Пък и винаги могат да останат приятните спомени, нали?
08.04.2009 00:07
22.04.2009 13:07
Тежък характер
Като камък на шия
като белег от нож
като черн ашамия
като стар меен грош
все те нося по мене
нищо,че ми тежиш
от глава до колене
нищо,че ме болиш.
Като знак за магия
като биле за жар
като люта ракия
като бял хвърлен зар.
Цял живот-студ и огън.
Клетва и благослов.
добро утро и сбогом
моя трудн алюбов.
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола