И спря часовникът. Прокъсал тишината,
дъждът се втурна в стаята. 
              (Дори не бях усетил, че вали.)
Свалих капачката и зърнах между колецата
минути мъртви - паднали по гръб пчели, -
звън овъглен и далина, побрана между две крилца втвърдени.
- Спасен съм! - викнах.
Ала друг часовник на стената
безмилостно прицелваше стрелките си
към мене.