Слънцето на кого е? 

Слънцето на кого е?
Патенцето казва:
Мое!
Мое! - птиче зачирика
от върбата сребролика.
Мое! Мое! - затрептяло
викна облачето бяло.
Ани махна им с ръчички:
Слънцето е на всички!

Йордан Друмников

"5. mamas - Събота ли е денят
14.03 18:27 за "детски кът" или това си е само твоя традиция?
Всъщност традиция ли е вече или сега поставяш началото?"

Не получих отговор, затова повтарям въпроса си...
Каква ти е идеята? Какво те въхновява да го правиш? Очакваш ли друг да пуска тук стихове за деца под формата на коментари?

Извини ме, не съм го прочел...Да, традиция е, моя, но и друг да го прави няма да е зле. Пускам в събота доста отдавна детски стихчета, а в неделя до скоро беше детска проза, но я преориентирах към произведения за възрастни и за децата остана само съботата. Идеята и вдъхновението е петгодишният ми син. Ако имаш желание да правиш това - заповядай! Ще ми бъде много приятно :)))))

Предполагам, че синчето ти отдавна знае да брои до пет и обратно, но ще си позволя да ти предложа едно мое стихотворение, писано за внука ми (той е почти на пет). Сутрин, ако има време за автобуса, на който го изпращам за детската градина, броим едни плочки...с това стихотворение:

БРОИЛКА
Хайде да броим до пет,
а след туй - в обратен ред!

Виж, едно носле мъничко
иска да подуши всичко.
А над него две очички
светят като две звездички.
Станаха дотука три,
а с устата - четири.
Пръстчетата са по пет...

А сега в обратен ред!

Две ръце плюс две крачета,
туй е четири, момчета!
А глава и две уши
колко правят? Точно три!
С две ръце прегръщам мама,
радостта ми е голяма -
че за мен е тя едничка,
мойта маминка добричка!

Учихме го двамата тайно, още преди година, за да изненадаме майка му (снахата).