Кръговрат

на Корнелия

Ще идват пролети. Ще отминават.
Бях млад. Сега не съм. Ще остарея.
И ще умра. И няма да остане
от мен и тебе нищо друго
освен ония стихове, в които
ще идват пролети, ще отминават,
ще бъда млад, след туй ще остарея
и ще умра, и няма да остане
от мен и тебе нищо, нищо
освен любов.

Ето ти едно малко "по-грубичко" в отговор.
От доста "по-грубичкия" Ив. Пейчев

Гротеска

В стъклата звезден прах тежи
и сякаш кръчмата е замък,
а ний усмихнати мълчим
и знаем - всичко е измама.

Блуждаещ лунен лъч, пробил
заскрежения с дим прозорец,
умира, чашите допил,
и с твойте къдрици говори.

А аз съм влюбен и пиян,
и аз съм нежно романтичен,
целувам нежната ти длан
и шепна: "Колко те обичам..."

Не ме поглеждай с укор строг,
нима не бях досадно тъжен,
нима ще се обиди Бог,
ако сърцата се излъжат?

Защото тази нощ съм принц,
а утре може би ще бъда
Гаврош с разрошени коси,
и себе си, и теб излъгал.

Да любим, значи да умрем
и аз, и ти... и ти, любима,
а твоят профил отразен е
в скръбта на плиснатото вино.

Тамян, довиждане... и край,
любима, двойно ще измъчи
сърцата гробищния рай
без вино, оргии и кръчми.

Затуй без болка и тъга
аз плюя в календара прашен
и миналите дни броя
в звъна на счупените чаши.

нещо те е налегнала меланхолията?! Какви са тези мисли за умирачка?

Идеята, че всичко е преходно и все пак стойностно. Не знам, има нещо успокояващо в нея:) А майка ми какво пак е наспамила със стихове:D :D
Поздрав, драги ми Смехурко:)))))

ами пролетта не пита, мила. Идва за всички... :)
Поне на тази географска ширина :)

Никва умирачка! Просто ми хареса стихотворението!!!