ПИСМО ДО АННА - Веселин Ханчев

Заедно с птиците, Анна, ти замина наесен!
Помня, дълго размахвах ръка след вагоните.
Дълто стоях и се взерах нататък невесел.
А когато студеният вятър и последния пушек разгони,
аз се върнах и пих тъмно вино за теб и за мене,
аз се върнах разяждан от неясни и страшни съмнения.

После всичко край мен като някога пак си затече -
дните, хората, дребните грижи и радости,
мойте пълни с кошмари и спомени вечери,
мойте мисли - ту кротки, ту нежни, ту яростни.

Някоя вечер, след дълго, нерадостно скитане
уморен се завръщах, уморен от тревоги и спомени,
и пред твоя портрет се изправях и дълго те питах,
но гласът ми бе сам, а стените растяха огромни.
Тогава аз гневно проклинах тия страшни, сурови години,
и живота проклинах, и света, че е тъй безразличен,
и в гнева си и теб, моя Анна, проклинах,
че тъй вярно, и силно, и дълбоко обичам!

Макар че не съм романтичен, аз разтварях писмата ти -
разговарях със тях, препрочитах неясните букви,
макар че съм мъж, аз бях слаб  и безпомощен.
Аз напразно се мъчех да възпирам сълзите си рукнали.

Заедно с птиците, Анна, ти замина наесен!
Помня всичко - теб, денят и вагоните.
как потънахте в пушек и трясък понесени
- тук последния сняг се топи и се свлича от клоните.

Небесата, града, булевардите, чуждите хора -
- всичко тук е познато, ненужно и старо.
Но когато съм сам на портрета любим не говоря.
Не очаквам писма, не проклинам, не чупя от ярост.

Аз стоя и си мисля, така, за сънят, който бързо премина,
както бързо прелитат в прозореца облаци птички,
аз отдавна узнах, че искрите са вече изстинали,
че сънят си е сън, и че аз отдавна съм самичък.

Delerium feat. Zoe Johnston - You & I

Веселин Ханчев от града на липите...един от любимите ми поети.. с нежност и лирика са изпълнени стиховете му. Точно това бих искала да чуя тази вечер...благодаря:))

Радвам се, че ти е доставило удоволствие! Чакаме те и теб :))))

Какво прекрасно име!