ВРАТА

Врата без ключ и без ключалка
дошла в съня за да ни смае!
Не е голяма, нито малка,
и нито средна... Тя е

еднакво тъжна и засмяна,
еднакво грозна и красива.
Безгрижна - котка и пиана
зад своя гръб не скрива.

Не се отваря и затваря,
не е богата, нито бедна,
и нито нова, вито стара...
И тъй, като последно:

Зад нея - хоризонти сини
и облаци - едни и същи.
Вратата нека да отминем.
Вратата няма къща.



КЪЩАТА НА КАНТОНЕРА

Къщата бяла блести
край релсите не от вчера.
Сигурно знаеш и ти,
че тя е на кантонера.
Сутрин и вечер, по мрак,
буди я свиркане гневно - 
от тук преминава влак
точно два пъти дневно!
Точно по два пъти - ах! - 
разтърсва къщата влакът.
Тя все трепери от страх,
додето релсите тракат...
Та мисля си някой ден
може от тук да избяга,!
Но туй не засяга ме,
а кантонера засяга.
Пази я строго със булдог,
много строго я пази.
Трябва човек да е строг
към къщите като тази.



КОН КРАЙ ГРАДА

Тревата тук все не достига
и слабо напомня трева.
Той сякаш зачел се е в книга
пасе, не повдига глава.
Аха, конят съвсем се увлече:
за час край самото шосе
изхрупа тревата и вече
сам своята сянка пасе!

Скоро чакайте южняка
да пристигне с дъх горещ:
днес се срещнах с кукуряка -
жълт пламтеше, сякаш свещ!

Срещнах паякова мрежа,
скъсана, но да рече,
паякът в тревата свежа
нова ще си изтъче.

На пътеката извита
срещнах старата скала -
от снега стопен измита,
колко бяла тя била!

Срещнах се и с две праханки
на дървото - обици.
На зелените полянки
срещнах смях, ята врабци.

Колко ненадейни срещи!
Възхитен съм, възхитен,
че по тях се предусеща
пролетният ден!