Ключ от бащината къща 

На вратлето на момчето точно върху сърчицето виждате ли – ключ блести! Ключ не кой да е, случаен, ключ незнаен или таен, а по цялата земя ключ най-важен – от дома! Вързан здраво със кордон - ключ от бащиния дом! Скача весело детето, дъжд прокапва от небето. А ключето по серцето тихичко почуква в такт: „Стига вече, мил юнак! Дъжд вали. И ти се връщай вече в бащината къща“. Тича към дома юнакът, дето знае, че го чакат. Ето, ключът е в ключалката. Шапката – на закачалката. Чаят в кухнята дими. Мама, татко са сами като в остров сред море. Тъжни... Колко са му скъпи! Колко умно, как добре нашето момче постъпи, че се вслуша как ключето чука върху сърчицето.

Мама храни птиците

На всяка птица
по една трошица!
Всяка минутка
каца гугутка.
Вижте, долита едно цяло ято!
Маминко, дай им да клъвнат богата!

"върху сърцето тропа ключето
спомня ни родния дом!
Късно е вече, тъмно е вече
всеки си търси подслон!
И пред любимата бащина къща......"
Благодаря ти за хубавото стихотворение което ме върна в детските години....