ПАРАХОД

Аз си имам параход
и съм много, много горд.

Той е бял, със два комина.
Можех с него да замина

из морето отзарана,
но разсърдих капитана.

Капитана т. е. аз
каза строго с мъжки глас:

"Няма нийде да пътувам!
Няма нийде да отплувам!

Ще стоя все тук на плажа!
Тук и ще обядвам даже,

и ще спя, да знайте, тук,
на моряците напук.

Вече никой ме не слуша
и ми дойде чак до гуша.

Имам чин и важен сан, -
аз съм морски капитан.

Плувал съм из океани,
нося от куршуми рани,

ала Петьо, господаря,
вчера много ми се кара,

много ме не слуша той,
мене, морския герой.

Капитан съм аз и мога
като свирна за тревога

всички в миг да долетят
и да ми се подчинят,

аз ще определям где
пътя ни ще отведе.

Африка ли с негри черни
пред очите ще се мерне,

или в чудна Индонезия
потни, весели ще слеземе.

Или може би сред сняг
ще съзрем скали и бряг,

или може би към Чили
ще отплувам с пълни сили."

"Капитане - казах аз 
вече с моя детски глас, -

трябва двама да решаваме
закъде ще заминаваме.

И моряците да питаме,
заедно със тях ще скитаме.

Може ли, кажи, така?..."
Но той махна пак с ръка,

влезе в своята каюта
иразсърди ми се люто...

Аз си имам параход
и съм с него много горд.

Той е бял, с комини два,
и с три мачти при това.

Само гдето с капитана
скарахме се отзарана,

само гдето парахода
плува у дома, по пода.