ШАРО И ПЪРВИЯ СНЯГ

Тихо се сипе първият сняг,
галено щипе бузките пак.
Де е на двора старият пън?
Снежко затрупа всичко навън.

Плевникът има снежен калпак.
Сняг е затрупал къщния праг.
Шаро тревожно тръска глава:
"Как е вазможно? Що е това?"

Шаро е още малко кутре.
може ли Шаро да разбере?
Колко си глупав, Шаро, сега!
Колко страхливо гледаш снега!

ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.

Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.

Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!

Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?

Спряла под елата
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на щуреца булка.

Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
милата си майка.



ЧАДЪР

Черен и прашен,
тих и добър,
стои като дядо в кьошето
чадър.

Но щом зазвъни по капчуците дъжд,
чадърът се втурва навън изведнъж,
започва да тича над хорските шапки,
бърбори си нещо с дъждовните капки.
Наперен и весел -
същинско момче, -
той скача,
макар и с един само крак,
додето небето изчисти се пак.

Черен и скромен,
забравен от нас,
чадърът се свива
в кьошето тогаз.
Стои мълчалив и прилича на дядо,
но сърцето му,
в дръжката скрито, е младо
и щом се обади капчукът: "Зън-зън!",
като малко момче
пак ще хукне навън.


СИВАТА МИШКА

Сивата мишка
намерила една книжка
с приказки и кратинки.
И хубави били те,
но мишката не знаела да чете
и не разбирала от картинки,
а само от луканки и сланинки,
затова решила да изхруска
тази книжка на закуска.
Добре, че дошъл котаракът!
Иначе от цялата книжка с картинки
щели да останат
само прашинки.


АНИ И БУКВИТЕ

Учителката разказа на децата за братята Кирил и Методий и за празника на буквите.
Когато дойде тихият час, децата легнаха в креватчетата и заспаха.
И Ани заспа.
Ето какво се случи тогава.

На масата е сложена голяма книга.
На пръсти стъпва Ани,
протяга се, най-после я достига.
Разтваря книгата и гледа:
стоят си мирно буквите -
в редици,
като врабчета,
кацнали на жици.

Но изведнъж – същинско чудо -
започват да подскачат лудо!
От книгата -
на масата,
на пода.
-Какво ви става? - пита Ани.
А буквите отвръщат в хор:
-Днес ще играем на простор,
ще пеем, ще танцуваме
и своя празник ще празнуваме.
Но ние, буквите крилати,
за теб сме още непознати!
-Да, вярно е – прошепна Ани, -
не ви познавам още всички,
но имената знам на трички.
-Ако ги назовеш, тогаз
ще можеш да празнуваш с нас.
-О, много лесно с това!
Познавам буквичката “А”.
Познавам “Н”. Познавам “И”.
И с трите буквички събрани
се пише “Ани”.

“А” каза:
-Умно е това дете!
“Н” рече:
-Скоро ще започне да чете.
А буква “И”
(тя беше буква главна)
извика:
-Почва веселбата славна!
Момиченцето може да остане.
-Благодаря! - отвърна Ани.
И с буквите -
по-весели от пеперуди
игра, игра...
додето се събуди.