ПЛАНИНСКИ ЗАЛЕЗ

Колибарите от планината
знаят белоруни върхове,
вълчи вой и песен на гората,
слънце над бърда и долове.

По върхарите догаря нежна 
вечер. Литват гарвани - ято.
Колибарите с душа метежна
се окъпват в слънчево злато.

Но в часа на залеза притискат
на гръдта възторгът и скръбта.
Буря и надежда харамийска
пеят във душата и кръвта.

Кръв, бунтуваща се безконечно,
предвещаваща свободен ден,
на балкана с поривите вечни
ти народа кърмиш изнурен.

В небесата плува облак тучен
и разнася се бунтовна реч.
В планината пее горски ручей,
във селата - пролетен картеч.

Кой пробуди пролетта в селата?...
Потопена в слънчево злато,
замълчава странно планината,
прелитат гарвани - ято...

Да не би да слизаш от планината , зареден с емоции ?
Поздрави !

Не точно... Но емоции не липсват :)))

Хитър си !

Аз? Хитър? Стига бе....

Кет, ми че тази снимка е поне от месец! Голем съм дзвер, нали?

Айде , ти няма ли да пропишеш , виждали сме те , че ти се отдава :)))

Не, Виши. Едно е да ти се отдава, а друго е да си талантлив. Върша само неща, в които съм уверен. В писането не съм....

ама си драскам :)))