Ти ми донесе морски водорасли,
в косите си - ухание на вятър,
далече скитал и пристигнал тежък
от пориви, бе смуглото ти тяло
( о, как божествени и прости
са стройните му форми! ),
а не любов, не спазми. То бе призрак
и сянка на необходимостта, която мина
спокойна и неотразима през сърцето
и го превърна в радост, в унеки спокойни,
та във безкрая източният вятър
да воже да го разнесе.

Как малък  е светът, как лек е в твойте длани!

                                         Дино Кампана

" Най- красивите и най- добрите неща в живота не могат да бъдат докоснати ,нито видяни - те се усещат със сърцето........" - мисля ,че вече ги усещаш !
Завиждам ти !

Не завиждай, защото съм сигурен че ги усещаш и ти, Клео! Бъди щастлива!!!