Към залеза върви по здрача
една усмихната жена,
на позлатените клепачи
играят капки светлина.

Върви и гледа как пред нея
блести избистрената вис –
от радост устните й греят
като намокрен, пресен лист.

Белеят в здрача рамената,
плътта ухае и зове –
червени макове в житата
люлеят жадни цветове.

Угасне в сенките и мине
отново в блесналия път –
след нея тишината синя
дъхти на топла, млада плът.

И бавно гаснат висините,
шумят уханни тъмнини
като водите, във които
се къпят влюбени жени.

И класовете шепнат в здрача
на всеки пътник из нощта
как мина с грейнали клепачи
една усмихната жена.