Бързите комари

  Имало едно време сто комара, които решили да отидат на пазара, за да си купят иглички за тънките зурлички.
  Обули си те белите панталони от макарони, облекли си зелените фланелки от зелки, нахлузили си червените ботушки от чушки, наложили си рунтавите калпаци от котараци и тръгнали като истински юнаци.
  Вървели, вървели, стигнали до една сливка, па спрели да направят почивка. Събули си тогава белите панталони от макарони, съблекли си зелените фланелки от зелки, изхлузили си червените ботушки от чушки, отложили си рунтавите калпаци от котараци и легнали на сто меки дюшечета от мечета.
  Лежали, лежали, починали си па станали, обули си пак белите панталони от макарони,  облекли си зелените фланелки от зелки, нахлузили си червените ботушки от чушки, наложили си рунтавите калпаци от котараци и тръгнали като истински юнаци.
  Вървели, вървели, стигнали до втора сливка, па спрели пак да си направят почивка. Събули си пак белите панталони от макарони, съблекли си зелените фланелки от зелки, изхлузили си червените ботушки от чушки, отложили си рунтавите калпаци от котараци и легнали на сто меки дюшечета от мечета.
  Лежали, лежали, починали си па станали, обули си пак белите панталони от макарони,  облекли си зелените фланелки от зелки, нахлузили си червените ботушки от чушки, наложили си рунтавите калпаци от котараци и тръгнали като истински юнаци. Вървели, вървели, стигнали до трета сливка, па спрели пак да направят почивка - и тъй като по пътя имало много, много сливки за почивки, нашите комари за тяхна беда още не са пристигнали във града.