Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2008 14:29 - ЕЛИН ПЕЛИН (1877-1949)
Автор: gothic Категория: Изкуство   
Прочетен: 2824 Коментари: 0 Гласове:
0



image

 

Както всяка събота- детски стихчета от най-добрите.


ПОТОЧЕ

Поточе игриво,
бъбриво, щастливо
от връх планината
води си премята,
прескача скалите
и урвите рони.
Със песни щастливи,
по пътища нови
то тича игриво,
бъбриво, щастливо.

Поточето бистро,
сребристо и чисто
почивка не знае
и път си чертае,
и нищо не спира
лудешкий му бяг.
Сърце му го тегли
към морския бряг...
Поточето бистро,
сребристо и чисто.


КУКУВИЦА КУКА

Кукувица кука
на зелена бука,
кука и нарича
кой какво обича:

На момите - цвете
и китка в ръцете.
На момци щастливи -
булки работливи.
На булки честити -
деца на гърдите.
На стопани - здраве
и ръце корави.
На старците - внуци
по цели билюци!


ДЯДОВАТА РЪКАВИЧКА
 

Тръгнал дядо за Златица,
изгубил си ръкавица.
Там играла на поляна
малка мишчица Гризана,
ръкавичката видяла
и на топличко се свряла.

Ей го морен и подплашен
тича Зайо от горица.
Спира го на пътя прашен
дядовата ръкавица.
-Кой на топло там се гуши? -
пита Зайо дългоуши...
-Аз съм мъничка Гризана.
Кой си ти, та страх ме хвана?
-Аз съм Зайо Средногорски,
крия се от думи хорски -
каза Зайо предпазливо
и попита предпазливо:
-В тая топла ръкавица
мир дали ще да намери
мойта плаха душица?
-Влез самичка ми е скучно! -
рече Гризла благозвучно.

Подир малко иде Лиса.
(То без нея де ли бива?)
Насред пътя се курдиса
и лукаво се подсмихна.
-Кой е в тая ръкавичка? -
пита хитрата кумичка.
-Мишка мъничка гризлива
тук на топло си почива,
Зайо-байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски.
Ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои!
-Аз съм златната лисица
и желая да се стопля
в тая чудна ръкавица.
-Влез, макар и че сме мнозина,
но нали ни си роднина!

Тръгнал Вълчо от гората
по работа към селата.
Спира той на пътя прашен -
гледа настървен и страшен.
Ръкавичката съглежда,
да подуши се навежда,
но усеща я че шава,
и запитва той тогава:
-Чия уплашена душица
крий се в тая ръкавица?
-Тук на топло си почива
малка мишчица гризлива,
Зайо-байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски,
още нашата кумица,
златокожата лисица.
Ами ваша милост кой е
-Аз съм Вълчо от Балкана,
гост желая да Ви стана...
-Влез, макар и че сме мнозина,
но нали ни си роднина!

Подир малко всички сещат
цяла земя разлюляна -
иде рошава Мецана,
в ръкавицата надникна
и юнашки се провикна:
-Чия уплашена душица
крий се в тая ръкавица?
-Чия уплашена душица
крий се в тая ръкавица?
-Тук на топло си почива
малка мишчица гризлива,
Зайо-байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски,
още нашата кумица,
златокожата лисица,
Кумчо-вълчо от Балкана,
гост, по нашата покана.
Ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои?
-Аз съм рошава Мецана,
гост желая да ви стана. -Влез, макар че сме мнозина,
но нали ни си роднина!

Събрали се те другарски,
разположили се царски
в ръкавичката на друма
и отворили си дума...

Скоро дядо от Златица
се завърна да си потърси
свойта топла ръкавица.
Зер, ако я не намери,
баба с кремък ще го дере...
И вървейки, и кашлейки,
насред пътя той се спира
и душата му примира,
сърце му се разтреперва -
гледа, гледа и не верва:
ръкавичката му шава,
миша глава се подава
и опашка от лисица,
и парченце от ушенце,
едно късче кожух мечи,
светят остри зъби нечии...
-Какво мислиш бе човече! -
дядо сам на себе рече
и ръкави си възпрете,
и с тоягата удари,
и повтори, и потрети...

Вечерта дома го срещна
неговата баба стара:
дядо лов с колата кара
и засмян дори до уши,
той лулата важно пуши...


КАЛИНКЕ-МАЛИНКЕ

Калинке-малинке,
алена, шарена,
вземи ме, води ме
леко, далеко,
да идем, да минем
полета, морета,
да стигнем, пристигнем
там, дето небето
огражда, прегражда
морята, земята...
Там в златни палати
цар-господар
живее, владее
на приказки чудни
вълшебната книга...

Искам да го видя!


КАЦНА БРЪМБАР НА ТРЪНКА

Кацна бръмбар на трънка
и захвана да бръмка.
Заслуша го Мушица
със примряла душица;
слуша, слуша - полетя,
буйно хоро завъртя.
Надойдоха комари,
все ергени, все стари,
погледаха играта,
хареса им Мухата.
Пусти стари ергени -
всекиму се дожени!...
Кога слънце залезе,
кавга страшна излезе:
задрънчаха ножове,
затрещяха колове...
Дочу Паяк кавгата
затрептя му душата,
тънка мрежа нарами
и на лов се накани.
Видя бръмбар от трънка.
- Паяк, Паяк! - забрънка...
Уплаши се Мушица -
тая малка душица,
остави си играта
и забягна в гората.
А комари вилнеят,
бой се бият, кръв леят.
Никой от тях не сети
как се Паяк там вести,
тънка мрежа долови -
до един ги излови.


 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gothic
Категория: Музика
Прочетен: 15645047
Постинги: 12171
Коментари: 12482
Гласове: 42812
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031