Постинг
13.04.2008 14:00 -
Ран Босилек - Момче и вятър
Една вдовица имала едничък син. И майката, и момчето се трудели от зори та чак до мръкване. Подреждали къщата, хранели добитъка, орели, копаели, сеели, плевели, жънели. Овършавали едро жито. Стигало за тях. Имало и за продан. Печели зелници. Месели бели погачи.
Един ден майката казала на момчето:
- Вземи, сине, тавата. Иди в избата. Донеси ми брашно да меся хляб.
Момчето взело тавата. Отишло в избата. Нагребало брашно. Излязло на двора.
Духнал силен вятър – разпиляло брашното.
Върнало се момчето в избата. Напълнило отново тавата. Излязло на двора. Духанл вятърът. Разпилял пак брашното.
- Няма да е по твоята, ветре! - извикало момчето и влязло в избата. Нагребало брашно. Излязло на двора. Духнал пак вятърът. Не оставил нищо в тавата.
Захвърлило я момчето. Тръгнало да гони вятъра.
Тичало, тичало – срещнало гологлав момък.
- Защо тичаш, момче? - попитал момъкът.
- Вятъра гоня. Трудеца ни ограби. Разпиля ми брашното. Гоня го да ми го върне.
- Вятър гони ли се бе, моче? Остави се от тая работа! И на мене вятърът свали калпака и го отнесе в реката. Но аз не съм луд да го гоня.
- Аз пък ще го гоня и ще го стигна!
Хукнало пак момчето. Тичало, тичало – на другия ден срещнало здрав и едър селянин.
- Къде си се втурнало, момче? - попитал селянинът.
- Вятъра гоня.
- Защо го гониш?
- Да ми върне брашното. Три тави ми разпиля. Трудеца ни ограби – на мене и на майка ми.
- Не си наби времето, момченце! С вятър излиза ли се на глава? Той и на мене колко овощни дръвчета поломи! Колко плод орони! Но си трая. Кой може да се разправя с вятъра?
- Аз ще се разправя!
Тичало пак момчето, тичало – на третия ден срещнало стар моряк с торба на рамо.
- Къде, момче? - спрял го морякът.
- Вятъра гоня.
- Какво ти е направил?
- Разпиля ни три тави брашно!
- Е, голяма работа!
- За тебе може да е малка, но за мене е голяма. Нека дойде той да поработи, че да види как се добива всяко зрънце!
- Върни се, момче! - рекъл морякът. - Не можеш се разправи с вятъра! Той е силен и страшен! Ще духне върху тебе, ще те отвее в някой пущинак. Не можеш се върна вече. Нали и нашия кораб потопи. Издавиха се и пътници, и моряци. Аз сам се чудя как останах жив!
- Да става, каквото ще! Тръгнал съм – няма да се върна. Ще догоня вятъра, ще си диря брашното!
Момчето отново се втурнало.
Тичало, тичало, тичало – най-сетне стигнало вятъра.
- Ей, ветре!
- Какво?
- Дай ми брашното, дето го разпиля!
- Бре, момче, вятър брашно държи ли?
- Държи, не държи – ние с труд сме го добили. Разпиля го – трябва да го върнеш! Затова тичам цели три дни да те гоня.
Усмихнал се вятърът и рекъл:
- Добре правиш, че пазиш и си дириш с труд придобитото имане. Па си и смело момче – щом си дошъл с вятъра да се разправяш. Разпиляното брашно не мога да върна. Но ще ти го заплатя ето с тази кърпичка. Вземи я и я пази добре! Като й кажеш: „Кърпичке, дай да ям!“ - тя сама се постила. Каквото ядене поискаш, тозчас ще се яви пред тебе!
Взело момчето кърпичката. Тръгнало си. Върви и си мисли: „Право ли казва вятърът? Лъже ли ме? Чакай да опитам!“
Постлало кърпичката и рекло:
- Кърпичке, дай да ям мед и масло!
Изведнъж върху кърпичката се наредили златни блюда с мед и масло.
Момчето яло, яло – наситило се. Тръгнало отново. Вървяло, що вървяло, на третата вечер се отбило да пренощува в една кръчма.
Седнало при празна маса, постлало кърпичката и рекло:
- Кърпичке, дай да ям!
Докато издума, пред него се наредили все хубави гозби.
Смаяли се хората в кръчмата. Момчето ги поканило. Нагостило ги богато.
- И това чудо не бях виждал! - рекъл кръчмарят. - Кърпичка гозби да дава. Отде я взе бре, момко? Има ли някъде да се продава?
- Вятърът ми я даде.
- Добър дар – обадила се кръчмарката. - И най-богатият човек ще ти завиди!
Нахранило се момчето. Прибрало кърпичката. Отишло да спи.
През нощта кръчмарката казала на мъжа си:
- Мъжо, да вземем на момчето кърпичката. Без работа богатство ще трупаме: „Дай, кърпичке, ядене.“ - „На!“ - „Дай, кърпичке, пиене. „ - „Готово!“ - Ще поднасяме на хората и без труд пари ще печелим.
Като заспало момчето, кръчмарката влязла при него, взела кърпичката от пояса му и оставила друга на нейното място.
Тръгнало си сутринта момчето. Стигнало до тяхната къща и още от вратата викнало:
- Мамо, да видиш каква кърпичка ти нося! Даде ми я вятърът, задето ни разпиля брашното. Няма вече да месиш и готвиш!
- Каква кърпичка, сине? Дай да я видя!
Момчето извадило кърпичката, постлало я на стола и рекло:
- Кърпичке, дай да ям!
Кърпичката нищо не дала.
- Чуваш ли, кърпичке? Дай да ям!
Кърпичката си оставала празна.
- Щом не щеш да даваш вече ядене, хайде при вятъра!
Взело момчето кърпичката и право при вятъра.
- Ветре, на ти кърпичката, дай ми брашното! Кърпичката не дава вече ядене.
- Защо не дава вече, момченце?
- Не зная. По-напред даваше. Сега не ще.
Разбрал вятърът каква е работата и казал:
- Вземи това петленце. Щом му кажеш: „Запей, петленце!“ - то ще запее и жълтици ще падат от устата му.
Взело момчето петленцето. Тръгнало си. Вечерта се отбило да пренощува в същата кръчма.
Като седнало да вечеря, казало:
- Запей, петленце!
Петлето запяло: „Кукуригу!“ - и из устата му почнали да падат жълтици.
Момчето ги взело и си поръчало ядене.
Като се навечеряло, легнало да спи.
През нощта кръчмарката взела петлето и сложила на негово място друго.
Събудило се на сутринта момчето, взело другото петле и си тръгнало. Стигнало не стигнало в къщи, отдалеко завикало:
- Мамо, мамо, да видиш какво петленце ти нося! Щом запее, жълтици падат от устата му! Хайде, запей, петленце!
Петлето мълчало.
- Петленце, запей!
Петлето пак мълчало. Грабнало го момчето.
Отърчало при вятъра.
- Ветря, не ти ща петлето! Дай ми брашното! Петлето не дава вече жълтици.
- Тъй ли? - рекъл вятърът. - Зная аз кой ти е взел истинската кърпичка и истинското петленце. На ти тази пръчка. Тя ще оправи работата. Щом й кажеш: "Удряй, пръчко!“ - тя ще почне да удря, де когото свари.
Взело момчето пръчката. Тръгнало си. Вечерта пак се отбило в кръчмата. Кръчмарят и жена му видели пръчката. Помислили, че и тя е чудновата като кърпичката и петлето. Сдумали се и нея да вземат.
Като заспало момчето, влезли при него. Жената посегнала да вземе пръчката. Момчето се събудило и викнало:
- Удряй, пръчко!
Ех, като зашибала оная ми ти пръчка! Удря ли, удря – ту кръчмаря, ту кръчмарката.
- Чакай бре, момче! Кажи да спре пръчката! - викал кръчмарят. - Ще ти върнем кърпичката!
- Ох, олеле! - пищяла кръчмарката. - Стига! Умирам! Ще донеса петленцето!
- Пръчко, спри! - извикало момчето.
Пръчката спряла.
Отърчала плачешком кръчмарката. Донесла кърпичката и петлето.
Взело ги момчето и право при майка си.
Още от вратата завикало:
- Мамо, мамо, сега ще видиш истинската кърпичка и истинското петленце!
Постлало кърпичката и рекло:
- Кърпичке, дай да ям мед и масло!
Върху кърпичката се наредили златни блюда с мед и масло.
- Запей, петленце! - викнало момчето.
Запяло петлето. Жълтици почнали да падат от устата му.
И заживели си майка и син доволни и честити.
Един ден майката казала на момчето:
- Вземи, сине, тавата. Иди в избата. Донеси ми брашно да меся хляб.
Момчето взело тавата. Отишло в избата. Нагребало брашно. Излязло на двора.
Духнал силен вятър – разпиляло брашното.
Върнало се момчето в избата. Напълнило отново тавата. Излязло на двора. Духанл вятърът. Разпилял пак брашното.
- Няма да е по твоята, ветре! - извикало момчето и влязло в избата. Нагребало брашно. Излязло на двора. Духнал пак вятърът. Не оставил нищо в тавата.
Захвърлило я момчето. Тръгнало да гони вятъра.
Тичало, тичало – срещнало гологлав момък.
- Защо тичаш, момче? - попитал момъкът.
- Вятъра гоня. Трудеца ни ограби. Разпиля ми брашното. Гоня го да ми го върне.
- Вятър гони ли се бе, моче? Остави се от тая работа! И на мене вятърът свали калпака и го отнесе в реката. Но аз не съм луд да го гоня.
- Аз пък ще го гоня и ще го стигна!
Хукнало пак момчето. Тичало, тичало – на другия ден срещнало здрав и едър селянин.
- Къде си се втурнало, момче? - попитал селянинът.
- Вятъра гоня.
- Защо го гониш?
- Да ми върне брашното. Три тави ми разпиля. Трудеца ни ограби – на мене и на майка ми.
- Не си наби времето, момченце! С вятър излиза ли се на глава? Той и на мене колко овощни дръвчета поломи! Колко плод орони! Но си трая. Кой може да се разправя с вятъра?
- Аз ще се разправя!
Тичало пак момчето, тичало – на третия ден срещнало стар моряк с торба на рамо.
- Къде, момче? - спрял го морякът.
- Вятъра гоня.
- Какво ти е направил?
- Разпиля ни три тави брашно!
- Е, голяма работа!
- За тебе може да е малка, но за мене е голяма. Нека дойде той да поработи, че да види как се добива всяко зрънце!
- Върни се, момче! - рекъл морякът. - Не можеш се разправи с вятъра! Той е силен и страшен! Ще духне върху тебе, ще те отвее в някой пущинак. Не можеш се върна вече. Нали и нашия кораб потопи. Издавиха се и пътници, и моряци. Аз сам се чудя как останах жив!
- Да става, каквото ще! Тръгнал съм – няма да се върна. Ще догоня вятъра, ще си диря брашното!
Момчето отново се втурнало.
Тичало, тичало, тичало – най-сетне стигнало вятъра.
- Ей, ветре!
- Какво?
- Дай ми брашното, дето го разпиля!
- Бре, момче, вятър брашно държи ли?
- Държи, не държи – ние с труд сме го добили. Разпиля го – трябва да го върнеш! Затова тичам цели три дни да те гоня.
Усмихнал се вятърът и рекъл:
- Добре правиш, че пазиш и си дириш с труд придобитото имане. Па си и смело момче – щом си дошъл с вятъра да се разправяш. Разпиляното брашно не мога да върна. Но ще ти го заплатя ето с тази кърпичка. Вземи я и я пази добре! Като й кажеш: „Кърпичке, дай да ям!“ - тя сама се постила. Каквото ядене поискаш, тозчас ще се яви пред тебе!
Взело момчето кърпичката. Тръгнало си. Върви и си мисли: „Право ли казва вятърът? Лъже ли ме? Чакай да опитам!“
Постлало кърпичката и рекло:
- Кърпичке, дай да ям мед и масло!
Изведнъж върху кърпичката се наредили златни блюда с мед и масло.
Момчето яло, яло – наситило се. Тръгнало отново. Вървяло, що вървяло, на третата вечер се отбило да пренощува в една кръчма.
Седнало при празна маса, постлало кърпичката и рекло:
- Кърпичке, дай да ям!
Докато издума, пред него се наредили все хубави гозби.
Смаяли се хората в кръчмата. Момчето ги поканило. Нагостило ги богато.
- И това чудо не бях виждал! - рекъл кръчмарят. - Кърпичка гозби да дава. Отде я взе бре, момко? Има ли някъде да се продава?
- Вятърът ми я даде.
- Добър дар – обадила се кръчмарката. - И най-богатият човек ще ти завиди!
Нахранило се момчето. Прибрало кърпичката. Отишло да спи.
През нощта кръчмарката казала на мъжа си:
- Мъжо, да вземем на момчето кърпичката. Без работа богатство ще трупаме: „Дай, кърпичке, ядене.“ - „На!“ - „Дай, кърпичке, пиене. „ - „Готово!“ - Ще поднасяме на хората и без труд пари ще печелим.
Като заспало момчето, кръчмарката влязла при него, взела кърпичката от пояса му и оставила друга на нейното място.
Тръгнало си сутринта момчето. Стигнало до тяхната къща и още от вратата викнало:
- Мамо, да видиш каква кърпичка ти нося! Даде ми я вятърът, задето ни разпиля брашното. Няма вече да месиш и готвиш!
- Каква кърпичка, сине? Дай да я видя!
Момчето извадило кърпичката, постлало я на стола и рекло:
- Кърпичке, дай да ям!
Кърпичката нищо не дала.
- Чуваш ли, кърпичке? Дай да ям!
Кърпичката си оставала празна.
- Щом не щеш да даваш вече ядене, хайде при вятъра!
Взело момчето кърпичката и право при вятъра.
- Ветре, на ти кърпичката, дай ми брашното! Кърпичката не дава вече ядене.
- Защо не дава вече, момченце?
- Не зная. По-напред даваше. Сега не ще.
Разбрал вятърът каква е работата и казал:
- Вземи това петленце. Щом му кажеш: „Запей, петленце!“ - то ще запее и жълтици ще падат от устата му.
Взело момчето петленцето. Тръгнало си. Вечерта се отбило да пренощува в същата кръчма.
Като седнало да вечеря, казало:
- Запей, петленце!
Петлето запяло: „Кукуригу!“ - и из устата му почнали да падат жълтици.
Момчето ги взело и си поръчало ядене.
Като се навечеряло, легнало да спи.
През нощта кръчмарката взела петлето и сложила на негово място друго.
Събудило се на сутринта момчето, взело другото петле и си тръгнало. Стигнало не стигнало в къщи, отдалеко завикало:
- Мамо, мамо, да видиш какво петленце ти нося! Щом запее, жълтици падат от устата му! Хайде, запей, петленце!
Петлето мълчало.
- Петленце, запей!
Петлето пак мълчало. Грабнало го момчето.
Отърчало при вятъра.
- Ветря, не ти ща петлето! Дай ми брашното! Петлето не дава вече жълтици.
- Тъй ли? - рекъл вятърът. - Зная аз кой ти е взел истинската кърпичка и истинското петленце. На ти тази пръчка. Тя ще оправи работата. Щом й кажеш: "Удряй, пръчко!“ - тя ще почне да удря, де когото свари.
Взело момчето пръчката. Тръгнало си. Вечерта пак се отбило в кръчмата. Кръчмарят и жена му видели пръчката. Помислили, че и тя е чудновата като кърпичката и петлето. Сдумали се и нея да вземат.
Като заспало момчето, влезли при него. Жената посегнала да вземе пръчката. Момчето се събудило и викнало:
- Удряй, пръчко!
Ех, като зашибала оная ми ти пръчка! Удря ли, удря – ту кръчмаря, ту кръчмарката.
- Чакай бре, момче! Кажи да спре пръчката! - викал кръчмарят. - Ще ти върнем кърпичката!
- Ох, олеле! - пищяла кръчмарката. - Стига! Умирам! Ще донеса петленцето!
- Пръчко, спри! - извикало момчето.
Пръчката спряла.
Отърчала плачешком кръчмарката. Донесла кърпичката и петлето.
Взело ги момчето и право при майка си.
Още от вратата завикало:
- Мамо, мамо, сега ще видиш истинската кърпичка и истинското петленце!
Постлало кърпичката и рекло:
- Кърпичке, дай да ям мед и масло!
Върху кърпичката се наредили златни блюда с мед и масло.
- Запей, петленце! - викнало момчето.
Запяло петлето. Жълтици почнали да падат от устата му.
И заживели си майка и син доволни и честити.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
ami nqma li kartinki
16.05.2010 15:56
16.05.2010 15:56
trqqq da ima kartinki weeeeee , 4uhte li maaa?kartinki trebat
цитирай
2.
анонимен -
ne, naistina, ina4e kak da se d...
16.05.2010 15:58
16.05.2010 15:58
ne , naistina , ina4e kak da se dobie predstavata za geroq , a i 6te e po interesno , taka 4e deistvaiiiiteeeeeeeeeeeee , weeeeeeeeeee
3.
анонимен -
zmg
16.05.2010 15:59
16.05.2010 15:59
zzzzzmmmmmmgggg , prav e toq
цитирай
4.
анонимен -
windows media player 10 upgrade
17.02.2012 17:49
17.02.2012 17:49
adobe lightroom demo acrobat reader 9 update http://hbcxrec.hostingsociety.com/acrobat-full-version.html acrobat full version
цитирайТърсене
Блогрол
1. My second place - thegreatcollection
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола