8

Из "Нула. Хулигански елегии"


Слънчево.
Моне рисува някъде из рая
лебеди които плуват и мълчат
не чакам песента им
В такива часове
о благовест на синьото, бялото, златното
не трябва опий
нали видяхме равното?
Дървеса люлеят плодове
небето златний плод на слънцето
мигът стопява сладостта му
в моите уста
желал бих да сънувам Млечний път
да плувам по реките на заката
- те носят твойта кръв пролята
някога по бойните полета на небето -
о кой припомни?
тоз който ми диктува епитафия?
счупвам своето перо.