Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2007 17:00 - Eрих Мария Ремарк
Автор: gothic Категория: Изкуство   
Прочетен: 904 Коментари: 0 Гласове:
0



...Госпожица Мюлер бе станала. Береше магданоз в градината. Когато я заговорих, трепна. Стеснително се опитах да й обясня, че вчера явно съм попрекалил с проклятията. тя се разплака.
 - Бедната дама! Толкова е красива и още толкова млада!
 - Тя ще живее сто години! - казах аз раздразнен, защото плачеше така, сякаш Пат щеше да умре. Пат няма да умре. Хладната утрин, вятърът, ведрото ми настроение, подбудено от морето ми внушаваха: Пат не може да умре. Тя би умряла само ако аз загубех смелост. Ето тук беше Кьостер, моят другар; тук бях аз, другарят на Пат, първо трябва да умрем ние! Щом като сме живи, ще я измъкнем. Така е било винаги. Докато Кьостер е жив, аз не мога да умра. И докато двамата живеем, Пат няма да умре.
 - Човек трябва да се примирява със съдбата си - каза старата госпожица и ме погледна с израз на лек укор, обърнала към мен своето кафяво, сбръчкано като печена ябълка лице. Вероятно имаше пред вид моите ругатни.
 - Да се примирява ли? - попитах аз. - Защо да се примирява? От това няма никаква полза. В живота всичко се заплаща двойно и тройно. Защо тогава да се примиряваш?
 - И все пак, все пак по-добре е!
Примирен, мислех си аз. Какво би променило това? Да се бори, да се бори, това е единственото, в което в края на краищата човек все пак търпи поражение. Да се бори за малкото, което обича. Примирен може да бъде, когато стане на седемдесет години.

                                                              Из "Трима другари"



Тагове:   Мария,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gothic
Категория: Музика
Прочетен: 11693113
Постинги: 12171
Коментари: 12482
Гласове: 42693
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930