Тези, които са разглеждали предишните ми постинги, сигурно са видели колко е голям синът ми. По тази причина в нашия дом на особена почит е детската литература. Затова от днес започвам нова "поредица"-някои от най-добрите произведения за деца, в поезия и проза, както от българските класици, така и от по-нови автори. Сигурен съм, че на всички тези творби са познати и са им били любими в детството. Сигурен съм, и че много от нас ще бъдат щастливи да си ги припомнат. Желая ви приятно четене!!!


                                                        ТРИМАТА ГЛУПАЦИ - Елин Пелин

  Едно време имало троица глупаци. Те тръгнали по печалба. Вървели, вървели три дни и три нощи. Намерили на пътя една тиква. Събрали се над нея, па се чудят и се маят:
  - Бре, що ли е това, нане?
  - Трябва да е нещо за ручане!
  -Ка- ще да е за ручане... То е за игране, за търкаляне...
  - А, сетих се, това е камилско яйце. Хайде да го измътим.
  И захванали тримата глупаци да клечат на яйцето един подир друг, да клечат- да го измътят.
  Мястото било стръмно и не знам как, тиквата се изтърколила, та тука, та тамо, та блъс- в един храст.
  Из храста изскочил заек, свил уши, вдигнал опашка и побягнал.
  - Камилче, камилче!... Измъти се! - завикали тримата глупаци и хукнали подир заека да го гонят, да го хванат.
  Било поле- свършило се. Свил заекът в гората, свили простаците по него.
  Гората била гъста и заекът се скрил.
  - Ха сега де! Какво да правим? - казал най- умният.
  - Да се върнем, да вземем секирите, па да дойдем да сечем, да отсечем гората, да хванем камилчето.
  Речено- сторено.
  Върнали се тримата глупаци, взели секирите си, наточили ги хубаво и тръгнали да секат гората.
  - Както съм наточил секирата, веднъж да замахна, сто дървета ще отсека- похвалил се единият.
  - А аз пък, както съм наточил моята... веднъж да замахна, половин гора ще падне! - казал вторият.
  - Е- хе- присмял им се третият, - пъказ моята да повдигна, и цялата гора ще падне...
  Препирали се, препирали се, докато се скарали. Насреща им иде един поп с кобила и жребче.
  - Защо се карате, юнаци?
  -Те- за това и това. Молим ти се, дядо попе, присъди чия секира е по- остра.
  Добре- рекъл попът, - дайте секирите да ги турим в дисагите, па да препусна кобилата. Чиято секира най-напред просече дисагите, тя е най-остра.
  Събрали тримата простаци секирите, турили ги на попа в дисагите с острието нагоре, той препуснал кобилата и ги отнесъл.
  Като разбрали тримата простаци каква е работата, хванали на попа жребчето и рекли:
  - Чакай, сваляйте си, братя, дрехите- да го натоварим, да го натоварим, та жилите му да се изкинат.
  Тремата глупаци се съблекли, натоварили всичките си дрехи на жребчето и го ударили с една пръчка... То подскочило веднъж-дваж и избягало с дрехите.
  - Ха, видите ли как му се вдигат задните крака- изкинаха му се жилите!...
  Тръгнали тримата глупаци голи като соколи. Къде да идат, какво да правят?!...
  Стигнали до една планина. Зад нея захождало слънцето и позлатявало с лъчите си едно малко облаче на самия връх.
  - Гледайте, гледайте- парче злато над планината! Отде ли се е зело?...
  - От небето трябва да е... Чувал съм от баба, че на баба и баба и казвала на баба и...
  - Що бре?...
  - Че небето е пълно със злато...
  - Така ли?...
  - Така...
  - Тогава да се качим на планината- рекъл най- умният, - да пробием в небето дупка, да източим златото.
  Речено- сторено.
  Вдигнали се тримата простаци, голи като соколи, та на връх планината.
  Ала небето било високо и непостижимо. Спали, треперяли през нощта, на другия ден станали, гледат- около планината бяла гъста мъгла, нищо се не види...
  - Бре, що ли е това?...
  - Това е прясно сирена за ручане.
  - Това не е прясно сирене за ручане, ами е бял памук за търкаляне.
  - Хайде да се търколим у него, да се стоплим!
  - Хайде!
  Тримата глупаци наскачали в дола и се изтрепали.