ПЪРВОТО ТЪРНОВСКО ВЪСТАНИЕ - 1598

 

„Ние всички, както духовни, така и светски лица, видни и прости хора в тая страна, молим Ваша светлост като наш всемилостив господар за Бога да благоволите и ни изпратите един способен началник с известно число войници, защото тъкмо сега е удобно време за делото, за което предлагахме силите си и преди това. Ние молим най-горещо с Ваша светлост всички ние лично да се вдигнем. Дано само да доживеем да видим вашата войска да пристигне тук.”

Из писмо на Тодор Балина до трансилванския княз Сигизмунд Батори от 1596 г.

През 1593 г. Османската империя започва дълга война с Австрия, Трансилвания, Влашко и Молдова. Пораженията й засилват освободителните стремежи на българите и те достигат своя връх в Първото търновско въстание.

  ИЗГРАЖДАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

  От първите години на войната наред с хайдутството в България започва подготовката на общо въстание за отхвърляне на османската власт с помощта на воюващите хпистиянски държави. През 1595-1596 г. български пратеници неколкократно уверяват трансилванския княз в готовността на народа да се вдигне на борба, ако получи помощ. Никополският първенец Тодор Балина, търновският архиепископ Дионисий Рали и дубровнишките търговци Павел Джорджевич и братя Соркочевичи разгръщат значителна политическа и заговорническа дейност. В началото на 1595 г. Джорджевич заминава за Влашко и Трансилвания и става връзката между князете им и българските политически дейци. Оттам установява контакти и с пратеници на австрийския император. По това време Тодор Балина и Дионисий Рали изграждат мащабна тайна организация в България и привличат в делото владиците Йеремия Русенски, Спиридон Шуменски, Теофан Ловешки и Методий от „Романия” (Тракия, вероятно пловдив – б.а.). Архиепископът завежда 12 търновски свещеници и 18 видни граждани в черква да положат клетва пред Евангелието за вярност до смърт на делото. Тодор Балина обикаля 21 дни старопланинските и др. християнски села и приобщава поповете и първенците им към организацията. Суровите планинци, мнозина от които имат пушки, се кълнат, че ще завземат проходите, „за да не може да избяга нито един турчин”. Тодор Балина се връща в Никопол и полага „клетва за същото дело заедно с 23-ма свещеници и 40 други първенци миряни.

  ЗАСИЛЕНАТА ДИПЛОМАЦИЯ

  През 1596 г. той съобщава в писмо до трансилванския княз Сигизмунд Батори сведения за числеността и движението на турските войски, събрани от мрежа наблюдатели, а князът му обещава помощ от 2000 войни. На следната 1597 г. заедно с пратениците на Сигизмунд Батори и Михаил Храбри в двора на австрийския император в прага пристига и българска делегация от 12 конници начело с Тодор Балина и с помощник Павел Джорджевич. Двамата са приети с почести от Рудолф ІІ, като Балина получава 300 рейнски гулдена в сребърни съдове, а Джорджевич – 200 талера. Договорено е императорът да изпрати в помощ на подготвяното въстание 2000 конници и 4000 пехотинци, а българите да поддържат тази войска с продоволствие и фураж. В последствие Рудолф ІІ пише на Дионисий Рали, це е загрижен за изграждането на „такъв съюз на оръжието и хората”, който да доведе до успешен край на войната. А търновският архиепископ води кореспонденция с Михаил Храбри и го уверява, че българите ще изпълнят поетите ангажименти. Разтревожен да не би власите да сключат мир с турците, той убеждава князя, че „московецът, поляците, Седмиградско и римският император се споразумели и имали общ план да потеглят срещу султана”, и настоява той да изпълни християнския си дълг, като се притече на помощ. Според общия план Михаил Храбри трябва да преминеДунава, в случай че реката замръзне, и да окупира територията до Балкана, но той се опасява, че ще бъде подведен и до края на 1597 г. подготвяното общо начинание не се осъществява.

  ВЪСТАНИЕТО

  През есента на следната 1598 г. влашките войски нахлуват на юг от Дунав и българите се стичат в редиците им. Много хайдути и селяни завардват старопланинските проходи. Дълго подготвяното въстание избухва през септември 1598 г. в Търново. Дионисий Рали събира няколко хиляди въстанници, които с развети знамена обявяват за цар един съмнителен потомък на Шишмановци под името Шишман ІІІ. Този акт декларира намерението за възстановяване на българската държава. Но към някогашната българска столица се насочват значителни турски сили. В неравната битка много от въстанниците са избити, а останалите – поробени. Шишман ІІІ намира убежище в Русия, а за по-нататъшната съдба на Тодор Балина липсват сведения. Дионисий Рали е търсен три пъти, за да бъде отведен в Цариград, но успява да се спаси с подкуп от 2700 гроша на търновския кадия. На 4-ия път той се крие 18 дни в една къща и накрая бяга във Влашко.

  Сведенията за развоя на въстанието са твърде оскъдни и нито сраженията, нито турските кланета могат да бъдат детайлно възстановени. Въпреки това Първото търновско въстание е най-значителният опит на българите през XVІ в. да извоюват свободата си.

ОХРИДСКИЯТ АРХИЕПИСКОП ВАРЛААМ

През 1598 г. мъченически загива охридският архиепископ Варлаам, който „пострадал за истината в град Велес”. Българският архиерей е убит от турците на 28 май 1598 г., а тялото му е хвърлено в река Вардар. Възможно е той да е свързан с подготовката на Първото търновско въстание, в което участват духовници от Северна България и Тракия. Участта му е отбелязана отнеизвестен книжовник, а по-късно и от руския (украински) православен писател Иван Вишенски и името му става известно в тогавашния православен славянски свят.