ХАЙДУТИТЕ

 

 

 „И безистенът е също така солиден. Но когато бяхме в този град, хайдутинът Байо и петстотин неверници дойдоха от планината Шипка с факли и безстрашно разбиха вратите на безистена, задигнаха резкошни тъкани на стойност 70 000 гроша и като изразиха задоволството си с топовни и пушечни изстрели, отидоха в равнината. И в такъв голям град не се намира никой да им възрази.”

 

 Евлия Челеби за нападението на Байо войвода над битолския безистен през 1661 г.

 

 

„Вие рушите нашите черкви, ние рушим вашите джамии. Нашите свещеници са по-добри от вашите ходжи.”

 

                                               Думи на хайдут Марко от с. Боища, Битолско

 

 

Още през първите десетилетия на робството много горди българи не се примиряван с положението си на „рая” и „гяури”. Обединяват се в дружини и чети и от планините започват въоръжена борба срещу представители на османската власт и местните турски феодали. Народът ги нарича хайдути.

 

 

  НАРОДНИ ЗАКРИЛНИЦИ

 

  Мнозина от тях грабват оръжието, за да наказват и избиват турските насилници и да защитават „раята” от техния произвол. Предимно селяни, те са особено чувствителни към непосилните данъци и феодалната експлоатация. Нападат ленове и чифлици и ограбват натрупаните на гърба на народа богатства. Устройват засади на търговски кервани и обират чаршии. Плячката използват за препитание и въоръжение. Бейове и аги треперят пред войводи като Чавдар, Байо и Страхил, а народът ги възпява в песните си. Хайдутите навсякъде имат многобройни ятаци. През XVІІ в. в Макидония цялото население на дервентаджийското село Гявато и на битолските села Брод, Цер и Магарево е свързано с тях. Селяните отказват да свидетелстват срещу хайдути, а понакога нахлуват в съда, за да защитават заловени събратя. През 1627 г. Емануил Христов от Бер заявява на кадията: „Защо съдите по вашия верски закон, когато ние не признаваме онова, което вършите вие?” Монасите са също верни хайдушки поддръжници, дават им подслон, снабдяват ги с храни, лекуват раните им и често сами грабват пищовите.

 

 

  ХАЙДУШКИТЕ ДРУЖИНИ

 

  Те наброяват няколко десетки до стотици хайдути, а понякога хиляди. Начело е войводата, а първият негов помощник е байрактарят. Неподчинението и предателството се наказват със смърт. Хайдутите обитават непристъпните планини, но често се крият по села и манастири, където лекуват ранените или зимуват. Когато отива при Байо войвода да иска неговото разрешение за събиране на данъка зехире-беха, Евлия Челеби е респектиран от 500-600-те хайдути, въоръжени с къси копия, по два-три пищова и хубави саби. После вежда как стотина шивачи кроят специално облекло, а готвачи приготвят кебап от 300 овце и свини. Понякога големи хайдутски дружини успяват да превземат цели градове като София, Скопие, Смолян и Враца. Но не всички хадути са добре въоръжени. Една от габровските чети напада турците със сопи.

 

 

  СРЕДИЩА НА ХАЙДУТСТВОТО

 

  Особено масови те са в западните български земи. Планинският терен, разоряващото населението чифликчийство и отдалечеността от Цариград способстват тук за размаха му. Тези земи са често арена на войните със западните врагове на империята, които дават импулси на освободителните стремежи на българите. Още от средата на XV в. ихтиманските възвишения гъмжат от хайдути. През XVІ в. дружини действат в санджаците Кюстендил, Вълчитрън, Призрен и в казата София. През XVІ-XVІІ в. хайдутите в Битолско, Кривопаланечко, Скопско, Леринско, Прилепско, Костурско, Воденско и мн. др. държат властите в страх, а тези в Кратовския район дори изграждат по селата здрави кули за отбрана. През 1595 г. хайдути овладяват Скопие и цялата му област. През втората половина на XVІ в. дружина от 500-600 души действа така в Качанишкия проход, че султанът нарежда там да се изгради крепост. В Западна Македония през 1637 г. нападения с развети знамена извършва дружина от 200 души. През XVІІ в. центрове на хайдутството са Българското Поморавие и Софийско. По бойниците на крепостта Ниш редовно стърчат набучени хайдушки глави. Районът на Стара Планина, особено Габрово и Шипченският балкан, също е пълен с хайдути. През 1690г. чета от 100 души действа във Видинския санджак, а около 1704-1705 г. хайдутите край Оряхово нападат турските кораби. В края на XVІІ в. движението набира сила и в района на Ветрен, където действа Страхил войвода. Според една султанска заповед от 1751 г. центрове на хайдутството са и Дойран, Разлог, Неврокоп, Сяр, Дупница, Самоков, Чирпан, Стара Загора, Ихтиман и Берковица. През XVІІІ в. Средногорието става истински приют на народните борци.

 

 

  ЛЕГЕНДАРНИТЕ ВОЙВОДИ

 

  Според първото достигнало до нас сведение за движението през 1454 г. лично султан Мехмед ІІ пленява в София хайдутина Радич. Около 1573-1578 г. в Битолсо и Прилепско дръзки нападения извършва Толе войвода. В Кожух планина се подвизава с четата от 300 хайдути Чавдар войвода. Заедно с племенника си Лалуш той се спуска в равнините и наказва бейовете. През XVІІ в. в Битолско войводата Лошан наказва турските издевателства над раята и е хвърлен в солунския затвор. На 14 юни 1646 г. байрактарят Тане от с. Чарли обира битолския безистен и е заловен едва след 5 години издирване. В Битолско, Леринско и Костурско с чета от 500 юнаци Байо войвода наказва всяка неправда над раята. През 1661 г. той напада битолския пазар, взима богата плячка и се оттегля с радостни изстрели. През 80-те години на XVІІ в. легендарни подвизи извършва и Страхил войвода от с. Ветрен. В началото на XVІІІ в. в Сливен действа нареченият от турците Папазоглу войвода (син на свещеник). Те го преследват чак отвъд Дунав. Народните песни и турските документи увековечават войводите Ангел, Балчо, Мануш и мн. др. Но народът  е съхранил в паметта си имената и на много жени-войводи – Еленка, Сирма, Румяна, Тодорка и др.

 

 

  ВЛАСТТА ПРОТИВ ХАЙДУТИТЕ

 

  Тя свиква мюсюлмански опълчения и организира потери. Заловените хайдути са избивани, главите им са набучвани на колове или изпращани на висшестоящите органи. Пращани са и на каторга като веслари в султанския флот. За да се справят с движението, турците обвързват селата с взаимно поръчителство, при което селяните заплащат претърпените от хайдушки нападения щети. През 1640 г. специален пратеник заставя 131 села в Битолско да се обвържат по този начин против хайдутите, но мерките не дават резултат. Още от XV в. властта привлича мюсюлмански заселници и създава средища на религиозна пропаганда. Изграждат се укрепления, увеличават се крепостните гарнизони, изсичат се обширни гори, но въпреки всичко хайдутството пребъдва. Планинските проходи са под постоянната охрана на дервентаджии (специална категория население, натоварено със задачата да охранява планинските проходи, мостове и др. места за преминаване – б. а.), но често именно от техните среди излизат люти войводи.

  Така хайдушкото движение става постоянна противодействаща народна сила и най-масовата фарма ва въоръжена съпротива до Възраждането.

 

 

ХАЙДУТИТЕ ПРЕЗ АВСТРО-ТУРСКАТА ВОЙНА 1593-1606

 

На север от Дунав се събират големи чети – българи, сърби идр., и действат като обособени части от трансилванската и влашката войска. През февруари – март 1595 г. отряд, вероятно конен, от „2000 свободни хайдути” преминав дунава и възползвайки се от върлуващата чума, с внезапна атака превзема София. Стратегическата крепост е разграбена и опожарена. Отрядът има за цел да нанесе щети на врага и да се оттегли с плячката. През август 1596 г. друга дружина от 1300 бойци вози епични битки в Северна Добруджа. Като преминав Дунава, дружината с развети знамена напада Бабадаг и го разграбва. На връщане пътят й е пресечен от 12 000-на турска армия. Хайдутите избиват 4000 турци и сами измират почти до крак. По време на войната легендарни подвизи извършва и българският войвода Баба Новак, когото влашкият княз Михаил Храбри прави командир на хайдушките си дружини. През пролетта на 1596 г. той разбива румелийския бейлербей Хасан паша, обръща го в бягство, избива войската му, пленява обоза и оръжията й и превзема Враца.

QKI PESNISD

не,не ми харесва не е мн хубаво

Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна - запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти войводи -
за Чавдар страшен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода -
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!