МЪЧЕНИЦИ ЗА ВЯРАТА

Османската империя с все сили се стреми да асимилира българите, а налагането на исляма е нейна системна политика през цялото робство. Борбата за вярата се превръща в борба за съхранение на народността и на всичко българско.

 

 

  ВОЙНАТА СРЕЩУ РЕЛИГИЯТА

 

  От самото начало на завоеванието османците воюват безпощадно срещу християнската религия. Манастирите са разграбвани, много църкви са превърнати в джамии, а други са разрушени. Забранени са камбаните, духовенството е преследвано. Империята използва всички методи за асимилация – хитрост и съблазън, разделяне на семейства, поробвания и отвличания, преселения и еничарство. Най-жестоко се наказват опитите на помохамеданчените за отказване от наложения им ислям. През XVІ и XVІІ в. са предприети масови потурчвания в големи райони от страната. Властта изисква ежегодна ислямизация по време на Великден и на други християнски празници.

 

 

МАСОВИТЕ ИСЛЯМИЗАЦИИ

 

През 1515 г. Селим ІІ разорява земите от Одрин до София и великият му везир с 33-хилядна армия налага исляма от Драма до Босна, а пълководецът му Мурза Татарски с 46-хилядна войска опустошава Северна България. Върхът на масовите ислямизации е достигнат през XVІІ в. В Родопите те започват през 1666 г., когато турците обявяват за „свещена” войната с Венеция за о-в Крит и през Чепино и Западните Родопи минават войските на Пехливан Мехмед паша. Но кулминацията им е достигната през 1669-1670 г. От Костенец до Станимака (Асеновград) са разрушени 33 манастира и 218 църкви и са изклани десетки села. В Северна България това става през 1689 г., когато османците са омаломощени от войната с Австрия и трите български въстания – Второто търновско, Чипровското и Карпошовото, и на помощ на падишаха се притича кримският султан Селим Гирай.

 

 

„В лето 1750 в Битоля... турците мъчили и посекли за християнската вяра един юноша, хубав на лице и на ръст. Много го мъчили да се откаже от Христа, но той премъдро и смело изобличавал тяхната безбожна вяра. Битолският владика записал много негови отговори, описал на гръцки език страданията му ... Името му било Ангел от Лерин (днес Флорина, Гърция).”

 
 (Паисий Хилендарски, „История славянобългарска” – 1762 г.)

 

 

  МЪЧЕНИЦИ ЗА ВЯРАТА

 

  Съпротивата на българите се разгръща като борба между кръста и полумесеца, а предаността към Христос става преданост към всичко мило и родно. Хиляди българи загиват, но не предават вярата си. Народът създава от подвизите им обобщения образ на Балканджи Йово. Всички те понасят всякакви мъчения в нейно име. Православната църква канонизира някои от тях за светци, подкрепяйки борбата срещу ислямизацията. На 26 март 1437 г. красивият младеж Георги (св. Георги Софийски), който отива в Одрин от София, отива да си оправи лъка, не приема хулите на оръжейника против Христос и му отвръща гордо. Подложен на мъчения, не се отказва от нито една своя дума и прободен с копие, е изгорен на клада. Подобна е участта и на софийския златар, родом от Кратово, св. Георги Нови Софийски. Турците опитват да го накарат с хитрост да приеме исляма, кадията му предлага дори да го направи свой наследник, но младежът отказва и е изгорен на клада от озверялата тълпа пред църквата „Св. Георги”. Нечовешки мъки трябва да изтърпи и обущарят от София св. Николай Софийски. През 1555 г., след като го напиват, турците го обрязват и помохамеданчват. Когато иска да стане отново християнин, го отвеждат пред съда. Не се поддава нито на увещания, нито на насилие и след дълги мъчения е вързан  и убит с камъни.

  През 1669 г. с огън  и меч турците помохамеданчват Родопите, но българите от селата Устово, Кутлово (дн. Славеино), Петково и мн. др. им оказват невероятен отпор и запазват вярата си. Османлиите опустошават околността около Смолен (дн. Смилян) и търсят епископо Висарион, за да го потурчат. Заедно с много българи той успява да избяга в с. Райково, окуражава селяните да бранят упорито вярата си, но на 29 юли 1670 г. е заловен и подложен на нечовешки изтезания – да се потурчи. Той не прекланя глава. Неговият подвиг вдъхва сили на българите и те образуват чети и водят битки в планината.

 

 

„ТУРСКАТА ВЯРА”

 

По време на робството народността и вярата били смесвани. Това се дължало на ролята на мохамеданската религия в Османската империя. Поданиците на султана не били разделяни по етнически принцип, а по религиозен – на правоверни мюсюлмани и неверници „гяури”. Гяурите плащали много по-тежки данъци и положението им в империята било незавидно. За българите целта на тази политика била да откъсне ислямизираните от техния род  и да ги приобщи към завоевателите. Затова те наричали помохамеданчването „потурчване”, а исляма „турска вяра”.

 

 

„Поради това става така, че нещастният народ, като чуе за този данък (девширмето – б.а.) и щом разберат, че турците са дошли някъде, завеждат децата си в горите или ги изпращат другаде, докато мине бедствието”

 

Из пътеписа на далматинеца Антон Вранчич от 1553 г. за съпротивата на българите и др. християни против събирането на кръвния данък

 

 

„Предупредена за пристигането на чиновниците (за събирането на девширмето), тя бе укрила осем-деветгодишното си дете, за да не й бъде отнето. За да я накарат да каже къде е , те й бяха изтръгнали зърната на гърдите с нажежени железа.”

 

Из пътеписа на Жан Палерн Форезиен от 1582 г. за една българка от София, укрила детето си

 

 

„Всички деца, които се раждат и отрасват в горните страни (България, Гърция и др – б.а.), се описват от къща в къща. Ако някой нещастник умее да се пазари, той може да освободи или откупи тайно сина си срещу няколкостотин аспри; по този начин събирачите на данъка получават много пари.”

 

Немският дипломат Ханс Дерншвам, посетил Турция през 1553-1555 г. за начините за спасяване от данъка

 

 

ЕНИЧАРСТВОТО

 

Създадено в зората на XІV ., то просъществувало до 1826 г. „Кръвният данък” се събирал на периоди от 3 до 5 години, а децата били от 5 до 15-годишни. Наричани аджемиоглани, те били откарвани в казармите в Одрин, Цариград и Бурса, където били помохамеданчвани. После едни започвали работа в султанските конюшни и градини, други чиракували и научавали занаят, а трети работели като прислуга. Най-красивите били избирани да обслужват султана в покоите му. Някои се издигали така до паши и везири. След 10-15 години далеч от дома аджемиогланите трябвало напълно да забравят напълно рода си и да научат турски  език. Ходжи и молли ги възпитавали в мохамеданската вяра. Накрая те постъпвали в еничарския корпус, където ставали отлични бойци. В XV в. корпусът числял 10 000 души, за да достигне през XVІІ в. до 150 000. За да се поддържа този брой еничари, въпреки загубите във войните, бягствата и болестите в някои години били извършвани събирания и до 300 000 българчета. Еничарите се подчинявали само на султана, а техният ага бил един от най-влиятелните първенци. Когато се връщали по родните места, помохамеданчвали насилствено собствените си майки и бащи.

 

  С отчаяни усилия българите се борят и срещу най-страшното посегателство върху народността и вярата им – девширмето или „кръвния данък”. Те женят момчетата си още на 8-9 години, защото женените не били взимани за еничари. Напускат домовете си и дълго се укриват, подкупват събирачите на данъка, за да заменят децата им с още необрязани синове на бедни турци. По-непокорните, каго жителите на Негуш, открито отказват да предадат рожбите си и през 1705 г. образуват чета начело с Карадимо и синовете му Васил  и Димитър и нападат силяхдара (турски чиновник, отговарящ за събирането на девширмето – б.а.) и охраната му. След много битки те са притиснати и разбити от превъзхождащите ги турски сили. Войводата Карадимо е убит, а синовете му са обесени. Но нито „кръвният данък”, нито насилствените помохамеданчвания успяват да прекършат вярата на българите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                        

Девширмето не изкорени българите,
но болшевизирането е почти постигнало тази цел!

...да кажа нещо, ма Борето ме е преварил!

Напълно съгласен с него!!!

И въпреки сичко...пак им дадоха ръководство на комисии в парламента, бе! :-Р Та и министър...Културен!!!...

Заеби! :-Р

Здрави да сме! :)

Процесите в Османската империя са достатъчно сложни и взаимообвързани, така че не може безкритично, с лека ръка да се приемат изводите на тоя или оня техен изследовател, ако и тези изводи да битуват сред обществото. Ако целта на османците е била смяна на вярата на населението на Балканите, днес в тези територии нямаше да има ни един християнин. Да се пише, че по време на робството "вяра" и "народност" са били едва ли не синоними, е наивно. Вярата се ползва и от двете страни като негативен белег, като белег за отграничаване на иновереца, и дотам. Че "език" и "народ" са ползвани като взаимозаменяеми синоними от нас, българите, е повече от сигурно - има го отразено в исторически извори,- но другото си е чиста проба манипулация. Ако "народност" и "вяра" бяха били толкова близки понятия за българския народ, едва ли щеше да види бял свят "История славнобългарска". Защото тя е отправена точно към един от най-ревностните християни и крепители на православието, към Евгений Вулгарис, който, впрочем, се е подвизавал в съседния на Паисий манастир. Мъчениците за вярата са си точно такива - мъченици за вярата, мъченици за Христос. Да се прокарва и преповтаря тезата, че вяра и българщина през робството са синоними, е - най-малкото - некоректно. Щом някой иска да каже, че Христос е българин, моля, но нека и да го докаже. Щом някой иска да каже, че българите сме имали християнството като изначална своя вяра, вплетена в корените ни и свързана с идеята за България, моля, но нека го докаже. Другото е безкритично повтаряне на митове, наложени ни от "българските" историци.

Браво, Гот!
Слово - кръвта помни! Щом българският фолклоре запазил точно този образ на поробителя, щом на всеки му настръхва врата приспомена за еничарството...значи са се опитвали да изкоренят както вярата, така и самосъзнанието като български народ! Няма по-страшна клетва от тази "Да те стигне турско робство дано!"....
Чудно ми е, защо не помниш...

Вие замислихте ли се въобще над това, което съм написал? Потурчването е свързано с промяна на социалния статус и изтръгване на потурчените от корена им чрез вкарването им в различни рамки на живот, поведение и отношения с околните. Ако вяра и българщина бяха едно и също по време на робството, нямаше да има погърчени българи, че да се стигне и дотам централната фигура в гръцкото "възраждане"* и борец за "мегали идея" да е българин по род!

* нищо, че гърци преди XVIII век има само по островите и в кварталите по крайбрежните селища