Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2009 02:09 - БЪЛГАРСКА СЛАВА 29
Автор: gothic Категория: Други   
Прочетен: 1327 Коментари: 0 Гласове:
2



ПОХОДИТЕ НА ВЛАДИСЛАВ III И ЯНОШ ХУНЯДИ И УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В ТЯХ

„При мен дойдоха сърби и българи, които ме уверяваха от свое име и от името на други, че много турци били заловени или избити, когато побегнали след сражението (при Ниш на 3 ноември 1443 г. – б.а.); смята се, че враговете са понесли не по-малки загуби от околното население при бягството си след сражението, отколкото от нашите [войници] по време на сражението...”

 

                 Из писмо на Юлиан Цезарини за участието на българите във войната

 

 

„А раята на Сардж-ели („Земята на Сардж”, т.е. на Иван Срацимир), виждайки положението, изцяло се беше подчинила на жалките неверници (кръстоносците). Кюмюлоглу, който беше санджакбей на тази област, обикаляше наоколо и мислеше какво да стори. Една нощ раята на тази земя го нападна и заграби всичките му знамена и шатри, а Кюмюлоглу избяга...”

 

                Из османския аноним „Писание за верските битки” (XV в.)

 

 

В началото на 40-те години на XV век кръстоносната идея набира популярност в Европа. На 1 януари 1443 г. чрез специална була папата призовава християните на кръстоносен поход срещу османците.

 

 

  ПЪРВИЯТ ПОХОД

 

  През лятото на с. г. под знамената на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (1434-1444) и трансилванския войвода Янош Хуняди се стичат унгарци, поляци, чешки хусити, власи, немци и др. Хуситите са с 600 въоръжени коли за изграждане на прочутите подвижни укрепления – вагенбург. Планът им  е с бързо проникване до Одрин да не позволят на османцине да се организират и да ги прогонят от балканите. Но войските се съсредоточават бавно и чак през октомври 25-хилядната кръстоносна армия поема на поход. Към нея се присъединяват и 8000 бойци на деспот Георги Бранкович, а по-късно и 600-700 души на босненския войвода Петър Ковачевич. Въпреки преклонната си възраст „господарят на Загоре”, Фружин, също тръгва с войските, които, без да срещнат сериозна съпротива, завземат Крушевац и се спускат към Ниш. Там, на 3 ноември 1443 г. Янош Хуняди нанася страхотно поражение на османската армия, което повдига духа на бойците.

 

 

  УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ

 

  Българите причиняват на турската армия не по-малки загуби, отколкото тя понася в битката, и масово се присъединяват към кръстоносната войска. Дори Янош Хуняди включва един български конен отряд в предните й части. Българското население съдейства по всякакъв начин на кръстоносците. С негова подкрепа и заедно с присъединилите се към тях въоръжени българи те превземат Пирот и опожарената от отстъпващите турци София, където поставят за управител местния владика и правят отново църква от превърнатата в джамия „Св. София”. С настъплението на кръстоносците се надигат и българите от по-отдалечените югозападни земи, които ги снабдяват с продоволствие. Масово й съдействат дори войнуците (военизирани българи, задължени по време на война да служат в обоза и да извършват укрепителни работи, а в мирно време да се грижат за конете в държавните конюшни – б.а.), сред които има немалко представители на старата българска аристокрация. Така ударите на кръстоносците се съчетават успешно с борбата на българите против поробителя.

 

 

  КРАЯТ НА ПОХОДА

 

  След превземането на София християнските войски се насочват към Тракия през прохода Траянови врата. Той се оказва здраво преграден и след тежки сражения, притиснати от студа и глада в опустошената страна, те са принудени да се оттеглят. В напуснатата от тях София османците извършват клане и обезглавяват владиката. „Св. София” е превърната отново в джамия. Султанът насочва големи сили за тяхното преследване, но на 5 януари 1444 г. между Пирот и Ниш те са разбити.

 

 

  ВТОРИЯТ ПОХОД

 

  На 12 юни 1444 г. е сключен мирен договор в Одрин, който по-късно е потвърден в Сегед. Но Владислав ІІІ започва оживена подготовка за нов поход. Кръстоносният флот отплава за Проливите, за да ги блокира, така че турците да не могат да прехвърлят основните си сили в Европа. А византийският император подтиква караманския емир Ибрахим бей към борба срещу султана. Целта на похода е османците да бъдат прогонени от Балканите, като след това се възстанови българската държава с владетел Янош Хуняди. Планът предвижда войскине да се придвижат покрай Дунав до Черно море и оттам до Проливите, където да започнат съвместни действия с флотата.

 

 

  БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ

 

  Кръстоносната армия се събира на 1 септември в Оршова и преминава Дунава при Видин. Под знамената се стичат 16 000 поляци, унгарци и чешки хусити с 2000 коли за изграждането на вагенбург. Според някои учени участват  и много българи, изселници в Унгария, а може би и престарелият Фружин. На тяхна страна преминават българите от Видин, които с оръжие в ръка прогонват местните турски сили. По-късно при Никопол към тях се присъединяват  и 4000 леки конници начело с влашкия войвода Влад. Под командването на Владислав ІІІ Ягело и на Янош Хуняди войските настъпват покрай Дунава и на 26 септември с помощта на българите завземат Видин. Първенците на града са избити от турците, но обикновените жители се присъединяват към кръстоносната армия. Сбъдват се очакванията на кардинал Чезарини, че местното население е готово да й помага. С негова помощ тя превзема Оряхово, а когато обсажда Никопол, много българи се прехвърлят през крепостните стени и влизат в редиците й.

  След неуспешна обсада съюзните войски продължават похода си, с ожесточени битки завладяват Шумен, Мадара, Овеч и др. и достигат до Варна. Градът се предава доброволно на кръстоносците. Като избиват турските гарнизони, българите предават ключовете на Калиакра, Каварна, Макропол (дн. Евксиноград) и Галата на своите освободители. Най-вероятно по това време много от тях се влеват в кръстоносната войска.

 

 

  БИТКАТА НА НАРОДИТЕ ПРИ ВАРНА

 

  Докато тя настъпва към Варна, хпистиянският флот е дезорганизиран от бури, а и командващите Алвизо Лоредан и Франческо Кондулмиери не се оказват на висота. Мурад ІІ (1421-1451) успява да прехвърли основните си сили в Европа според едни източници с лодки, а според други с помощта на генуезците срещу огромен подкуп. С 40-50 000-на армия, а според някои до 100 000-на, султанът се насочва към Варна.

  Кръстоносците се оказват заклещени между морето, Девненското езеро и врага и трябва да приемат битката въпреки неговото огромно числено превъзходство. Военният съвет решава да се предприеме нападателна тактика. Янош Хуняди разполага умело бойния ред по най-късото разстояние между езерото и Франгенското плато, които пазат фланговете му. Левият, съставен от пет знамена (отряди) под командването на Михаил Силаги, стига до брега на езерото. В центъра са два отряда от по 2000 души начело с краля. Влашката конница е оставена в резерв зад центъра, а зад него е разположен вагенбургът с бомбарди. На десния фланг са 5 знамена, които нямат общо командване.

  Османските войски заемат по-изгодни позиции в подножието на платото. Центърът  им е съставен от еничарско каре, командвано от Язиджи Тоган. Зад него на тракийска могила (Мурадтепе) е командният център на султана. На дясното им крило са румелийските спахии, а на лявото – анадолските спахии, акънджии и азеби. На 2-3 км зад центъра е разположен османският лагер.

  Битката започва призори на 10 ноември 1444 г. Дясното християнско крило е разгромено. Бягайки, мнозина от християните, сред които и Юлиян Чезарини, се издавят в блатата. Кралят и Хуняди повеждат на помощ отрядите от центъра и влашката конница, удряг анадолските спахии и ги обръщат в бягство. Но власите се увличат в преследването, разграбват османския лагер и натоварени с плячка, напускат бойното поле. След като се връща в центъра заедно с краля, Хуняди решава да помогне на лявото крило, където боят е с променлив успех. Той съветва Владислав ІІІ да го изчака, за да се хвърлят заедно срещу еничарите, и атакува румелийските спахии. Ударът му е толкова жесток, че дори султанът решава да бяга.

  Кръстоносците са на прага на победата, но младият крал решава да удари султанската шатра и с 500 рицари атакува еничарите. Рицарите се врязват в карето, почти достигат до султана, но са обкръжени от многократно превъзхождащите ги по численост еничари. Конят на краля е убит и самият той загива в ръкопашния бой. Еничаринът Коджа Хъдър отрязва главата му и я занася на султана.

  След смъртта на Владислав ІІІ, наречен посмъртно Варненчик, в християнските редици настъпва паника. Опитите на Янош Хуняди да овладее положението претърпяват неуспех и той организира отстъпление. На бойното поле падат около 10-12 000 кръстоносци. Османските загуби са два пъти по-големи, но въпреки това Мурад ІІ има основания да се радва на победата си. Тя слага край на последния голям антиосмански кръстоносен поход и предопределя за столетия съдбата на българския народ и Югоизточна Европа.

 

 

ВЪОРЪЖЕНИЕТО НА КРЪСТОНОСНАТА ВОЙСКА

 

Пехотинците били защитени с ризници, а нападателното им въоръжение било лъкове, арбалети, кория и саби. Те разполагали и с ограничен брой аркебузи, кулеврини и бомбарди. Войските разполагали и с обсадни машини. Конниците също били облечени с ризници и въоръжени с копия и саби. Рицарите били облечени от главата до петите с тежки съставни брони и шлемове. Нападателните им оръжия били дълга пика, различни видоме мечове и боздугани. През XV в. широко навлезли тежките двуръки мечове, шестоперите боздугани и бойните чукове.

 

 

БЪЛГАРСКАТА ПОДКРЕПА ПРИ ВТОРИЯ ПОХОД

 

През втория поход на Владислав ІІІ Ягело и Янош Хуняди българската подкрепа за кръстоносците е значително по-слаба, въпреки предполагаемото участие на Фружин и много български изселници в Унгария, поради няколко причини – Североизточна България е силно обезлюдена по време на османското нашествие, а след това засегната от тюркска колонизация и ислямизация. Османските поделения по пътя на кръстоносната армия са силни и сковават всяка съпротива. И не на последно място, за католиците-кръстоносци православните българи са схизматици. Някои рицари-фанатици оскверняват  и грабят православните черкви, с което отблъскват населението. Научил за тези издевателства, Владислав ІІІ ги забранява със специална заповед.

 

 

ФРУЖИН И НЕГОВИТЕ ПОТОМЦИ В УНГАРИЯ

 

Според едно не съвсем ясно сведение в османски регистър от 1454/1455 г. след разгрома на кръстоносците Фружин може би става османски масал в българските земи между Свърлиг  и Пирот. Редица потомци на Фружиновия син Шишман продължават борбата с османците в Унгария. През 1457 г. Ищван (Стефан) Шишман е начело на власи и българи в Банат, а през 1467 г. Сандрин (Александър) Шишман  е комендант на крепостта Турну Северин. До края на XV в. има и други споменавания за него и братята му, както изо Филип Шишман. През следващото столетие срещаме имената на Ищван, Владислав и Ференц. През 1550 г., предвождайки конен отряд, Ференц Шишман загива в бой с турците край Липа, някогашно имение на Фружин. За „Шишмановци” се говори и във връзка с двете Търновски въстания.  

 

 

 

 

 






Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gothic
Категория: Музика
Прочетен: 15642882
Постинги: 12171
Коментари: 12482
Гласове: 42812
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031