Могъщата река Заир (Конго) се извива като дъга през сърцето на Африка и достига Атлантическия океан

 

 

  Безбройни притоци подхранват великата река Конго по дългя й 4700 км път към Атлантика. Тя идва от саваните на границата между Заир и Замбия и отводнява район на тропически гори и високи равнини с размерите на Индия. Реката криволичи през блата с мангрова растителност и гъста джунгла, преминава през бързеи, клисури и водопади и набира такава сила, че изсипва в морето около 41 700 т водна маса в секунда. По средногодишен отток отстъпва само на Амазонка.

  Когато през 1482 г. португалският мореплавател Диего Као открива устието на Заир, той не може да продължи нагоре по течението поради близките бързеи (днес известни като водопадите Ливингстън) и така реката остава неопозната близо 400 години. За европейците през XІX в. регионът представлява „тъмна Африка”. През 1899 г. в своята книга „Сърцето на мрака” писателят Джоузеф Конрад го описва като „страна на кошмарни ужаси”. През XVІІ в. европейски изследователи кръщават Заир (на местен език „река”) Конго на племето, обитаващо долното й течение. През 1971 г. бившата държава Белгийско Конго е преименувана на Заир и реката също получава това име.

  Дейвид Ливингстън, шотландски мисионер и изследовател от XІX в., счита Конго за горното течение на Нил или на Нигер. Но ужасяващите истории за канибали в горските дебри го възпират и той не успява да докаже теорията си. Чак през 1876-77 г. американският журналист и пътешественик от уелски произход Хенри Мортън Стенли се отправя по реката, за да я изследва.

  Горното течение на Заир е известно като река Луалаба, част от която е плавателна. Отначало тя тече на север през стръмни, скалисти клисури, после завива през обрасли с тръстика мочурища и блата, за да се влее в езерото Кисале, обитавано от рибарчета, орли рибари и бели чапли и привлекателно място за местните рибари. При Конголо  все по-забързаната река се разстила и увеличава шестократно ширината си до 500 м, а шосето и мостът над нея са единствените за следващите 2800 км. Оттук започва стръмна клисура с водопади и кипящи водовъртежи – Портите на ада.

  Нататък следват няколко плавателни участъка с бързеи преди Нянгве, където реката навлиза в страховитата джунгла, обезкуражила Дейвид Ливингстън през 1871 г. Именно от Нянгве през 1876 г. Стенли започва пътуването си надолу по Конго след двугодишно пътешествие от източния бряг на Африка. За 9 месеца той достига от Нянгве до устието на реката, а по пътя си води много битки с местните племена. В разгара на една от тях той чува тревожния шум на падаща вода. Оказва се, че това епървият от 7 водопада, които за 90 км понижават нивото на реката до 60 м. На групата й трябва цял месец, за да ги заобиколи. Стенли кръщава водопадите на свое име, но сега те са известни като Бойома и са най-мощните в света – около 16 850 т вода се изливат в секунда. След водопадите Стенли основава селище, което кръщава на свое име – Стенливил. Днес градът  се нарича Кисангани и е рибарски, индустриален и туристически център, както и крайна спирка за кораби, прекарващи стоки нагоре по реката. После тя поема на запад и представлява основният път до столицата Киншаса, която е на 1600 км надолу по течението. Пътят завива на югозапад и криволичи през гъста тропическа гора, оживена от крясъците на маймуни и чуруликането на пъстроцветни птици.

  Тук Заир приема повече притоци – Ломами, Арувими, Чуапа, Убанги и Санга, които също допринасят за вече нарасналия й воден обем.

  Западно от Кисангани, там където реката приема притока Арувими, реката се разширява и се извива на запад, а после на юг, към Мбандака. Хиляди наносни острови препречват течението й и се образува лябиринт от водни ръкави, странна мрежа от тъмни блата и плитчини, изпълнени с водни хиацинти, над които са надвиснали дървета, декориране с гигантски паяжини. В книгата „Сърцето на мрака” Конрад описва пътешествието по реката „като път към сътворението на света, когато на земята е буйствала растителността и когато огромните дървета са били царе. Пуста река, велика тишина, непроходима джунгла.”.

  Един от най-странните плавателни съдове в света – „Биг пушър” (Голям тласкач), кръстосва реката между Кисангани и Киншаса. Той представлява плаващо селище с пътуващи търговци и същевременно бута цяла армада от баржи, салове, понтони и канута, всички завързани един за друг и претъпкани с около 5000 души. Спира само в по-големи търговски пристанища, иначе просто намалява скоростта си и веднага като орляк водни насекоми го заобграждат канута и лодки от издълбани дънери. Сделките се сключват съвсем набързо, защото за малките лодки е доста трудно да застанат отстрани на кораба. За минути палубите им се препълват с различни стоки – сушена риба, месо от антилопи, плодове и пушено маймунско месо. След това плаващото селище спокойно отминава, докато не се появи следващата флотилия.

  След Мбандака, по средата на пътя към Киншаса, гората оредява и реката набира скорост за финалната си отсечка до морето, като се разширява до 16 км. с простиращи се надалеч тресавища. Точно преди Киншаса тя е толкова широка, че Стенли я кръщава Стенли Пул (водоема на Стенли), известен в наши дни като езерното разширение  Малебо.

  На южния бряг на Малебо е Киншаса, която постоянно се разраства. Спокойните води на водоема са просто затишие пред буря. Западно от Киншаса река Заир навлиза във финалния си етап – великолепните водопади Ливингстън. Тущк тя отново става неплаваема. Тези водопади са 32 на брой, с прагове и бързеи, бучащи през дълбок пролом в Кристалните планини, за 350 км се спускат 270 м и достигат на 145 км от морето. Представляват последното препятствие на Стенли надолу по реката. Той ги описва като „спускане в един воден ад”.






























Дълъг път

 

  Хенри Мортън Стенли (1841-1904 г.) решава да изследва река Конго, когато през 1873 г. научава за смъртта на Дейвид Ливингстън. Той се възхищава на д-р Ливингстън от деня на знаменитата им среща в Конго през 1871 г. Тогава Стенли е кореспондент на „Ню Йорк Хералд” и има за задача да открие Ливингстън.

  Стенли потегля от източния бряг с група от 350 човека през ноември 1874 г. Най-напред те стигат до езерото Виктория и носят със себе си малка едномачтова лодка, наречена „Лейди Алис”. Стенли преплава с нея езерата Виктория и Танганика и установява, че нямат отток към река Конго.

  Щом групата стига до Нянгве през октомври 1876 г., Стенли се възползва от помощта на арабския търговец на роби Типу Тиб и се отправя на север начело на група от 1000 души. Те напредват бавно и мъчително и през декември арабите го напускат, след като пропътуват с него 320 километра.

  Стенли се сдобива с няколко канута и продължава по вода и по суша, като по пътя си преодолява бързеи и води над 30 битки с местни племена. Пез август 1877 г. едва 114 души от неговата експедиция достигат до морето.














Текстът  е от книгата "Открийте чудесата на света" на издателство  Рийдърс дайджест , снимки -  wikipedia и други сайтове.

 

Е гат'ти рибока, това чудо с динамит ли са го вадили от водата?
Много странен рибок, с такива едри зъби ша да е хищна риба, ама що за чудо ще е във водата и какво ли ще яде, че да са й такива едри зъбите?!
Пламене, хвърли ме в здрав размисъл и ми разпали любопитството да видя, що за рибоци се въдят в техните реки?!! :)))

Тигрова риба???

http://www.safari-guide.co.uk/animals_fish_tigerfish.php

Точно така, тайгърфиш...Това ти откинва ръката като нищо! А котьо му е на една глътка. А самия дзвер дали се кльопа? Като му гледам габаритите, ако е ядлив две тарги бира пресушава одма :))))

Ща го водя с мен за риба там.
Като жива стръв! :)))

твар ме заинтригува. Айде като се опаричиме сериозно да се пуснем по Конго за некоя и друга, какво ще кажеш? От това чене става готин трофей :)))))

O да, великолепна идея!

На жива стръв ли ще я ловим или ще го раздаваме филантропи? :)

хич не разбирам от рибарлък, та ще трябва ти да му търсиш колая ;) Ще трябва да попитаме собственика на ръцете, дето държат дзвера...Имам обаче идея. Да вземем и половинките. Убеден съм, че и те ще имат заслуга при залавянето му...С готвенето ще се оправим някак си и ние :)))))

az sum mnogo vpecetlen ot tova ne6to i mnogo my prava evela za tova gothic