Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2009 04:09 - БЪЛГАРСКА СЛАВА 27
Автор: gothic Категория: Други   
Прочетен: 1550 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 04.07.2009 01:39


ПОСЛЕДНИТЕ БИТКИ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

„...няколко пъти опитвам щастието си да превзема и присъединя към ислямската държава обширната, равна и богата равнина на Софийското поле, както и самата крепост София... Тая крепост е силна и много яка, та всички наши налитания и атакувания остават безполезни и дари вредни. Големи жертви паднаха от динислямските храбри войници, които се самопожертваха като курбан. Аз, като румелийски бейлербей сам лично водих храбрите войски на атака, но нищо не се сполучи; връщах се надире без успех. Убедих се, че тази яка и много силна крепост със сила и юначество не може да се превземе скоро, ако не се употребят в случая някой хитрости...”

 

                               Турският пълководец Лала Шахин до султана

 

 

„След като стигна чудния град, той недоумяваше как да го превземе, защото видя твърдостта на мястото, заградено с планински стръмнини и високи хълмове, а отвътре заякчено за трети път с многочестните мощи на преподобната светица. Те бяха като непобедим воин сред жителите, които се намираха там. Поради това варавринът щеше да се завърне без успех.”

 
 „Слово за пренасяне мощите на Света Петка в Сърбия" за стъписването на Баязид пред стените на Търновград  
               

   

 

 

През 1380 г. османските пълчища под комондването на Лала Шахин обсаждат София. Храбрите бойци на бан Янука отбиват щурм след шурм и нанасят огромни загуби на противника

 

 

  Според легендата, за да подпомогне защитниците на града, сам цар Иван Шишман воюва в Софийско и отвлича към себе си част от силите на нашествениците. София е превзета чак през 1382 г. (според някои историци през 1385 г.) Османските извори разказват, че това става, след като бан Янука е пленен с измама по време на лов от неговия соколар, помохамеданчения българин Узунджа Сьондук. Според археологическите находки обаче, градът е превзет след пробив в стената. След падането на ключовата крепост турците завземат Пирот  и Ниш – най-западните твърдини на Търновското царство.

 

 

  ТУРСКОТО НАСТЪПЛЕНИЕ

 

  След овладяването на София турските пълчища настъпват в Сърбия, но през 1387 г. сръбският княз Лазар и босненският крал Твърдко им нанасят поражение при Плочник. Загубата не вйъзпира завоевателите. За да смаже очертаващата се българо-сръбска коалиция, на следната 1388 г. 30-хилядната армия на Али паша нахлува в Северна България. Въпреки упоритата съпротива, падат Провадия, Овеч, Шумен  и Мадара. Але паша обсажда Варна, но след първоначалното решение да се предадат, жителите дават яростен отпор и отблъскват противника. Али паша е принуден да се оттегли.

  Иван Шишман  е обсаден в Никопол. Той запазва властта си над града, след като потвърждава васалната си зависимост от султана, признава завоеванията му и обещава да му предаде Дръстър (Силистра). По-късно се отмята от това си обещание. По време на нашествието в Северва България ИванСрацимир също е принуден да се признае за турски васал.

 

 

  ОТБРАНАТА НА ТЪРНОВГРАД

 

  След похода Мурад І решава да отмъсти на сърбите за поражението си при Плочник и нахлува в земите им. На 15 юни 1389 г. при Косово поле турците разгромяват обединените сили на сърби и босненци, подкрепени от български, чешки, влашки и албански отряди. Султан Мурад и сръбският княз Лазар загиват в битката. Турският натиск става неудържим. Иван Шишман започва преговори с унгарския крал Сигизмунд за съвместна борба срещу турците.Според последните открития, през 1392 г. търновският цар успява с внезапна атака да си върне Шумен. В отговор, през пролетта на 1393 г., докато той е в Никопол, чакайки маджарска помощ, новият султан Баязид обсажда Търновград с безчислена армия. По това време българската столица е една от най-мощните крепости в Югоизточна Европа. Три месеца турските пълчища безрезултатно щурмуват града. Защитниците героично отбиват всички пристъпи. Баязид заплашва, че ще ги гори с огън и ще ги сече на късове, но заплахите му не ги разколебават. В битката на живот и смърт духа на бойците повдига патриарх Евтимий, който ръководи отлраната в отсъствието на царя.

  Въпреки тримесечната героична съпротива, на 17 юли 1393 г. Търновград пада в ръцете на турците. Липсват достоверни сведения как завоевателите успяват да завземат непристъпната крепост. От „Слово за пренасяне мощите на Св. Петка” може да се предположи, че това е станало благодарение на предателство: „И тъй, о скръбна повест, когато грехът надделя, изведнъж в ръцете на турския цар дойде онова, което му се струваше, че никога няма да получи.” Едно народно предание също говори за извършено предателство. Така или иначе, турците не успяват успяват да превземат столицата със сила, а както казва Григорий Цамлак, „защото Божията воля допусна”.

  Нашествениците подлагат на разорение блестящия Търновград. Оскверняват патриаршеската църква, отстраняват от поста му духовния водач на българите патриарх Евтимий и го изпращат на заточение в Бачковския манастир – акт който цели да прекърши духа и вярата на народа. След това свикват 110 боляри и по-видни жители, и когато те, нищо не подозиращи, се събират, ги изколват до крак. Скоро след това клане изпращат на заточение в Мала Азия още много непокорни родове и семейства. Цветът на българската аристокрация е унищожен.    

 

 

  ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ

 

  Според едни историци, баязид продължава настъплението си и превзема Никополската крепост. Но най-вероятно цар Иван Шишман запазва част от земите си с център Никопол. На 3 юни 1395 г. той е пленен с измама и след обвинение в сътрудничество с маджарите и власите, е обезглавен по заповед на Баязид. Така или иначе, с падането на Търновград турският натиск не отслабва. След продължителна кървава борба падат крепостите Плевен, Вратица (дн. Враца), Боженишки Урвич и др. Търновското царство е окончателно покорено, но защитниците на крепостта Градище до с. Шипка, цяла година след това издържат на обсадата. Гарнизонът на Ловеч също не скланя глава. Според едно предание войводата Кусам още дълго отбива турските атаки, а когато врагът прекъсва водоснабдяването, една нощ, с помощта на въжена стълба, извежда бойците си в планината и продължава борбата. Народното предание е съхранило спомена и за съпротивата на Калиакра – когато турците превземат крепостта, 40 девойки навързват косите си и се хвърлят в морето, за да избегнат поругаването.

  Падането на Търновското царство хвърля европа в смут. Вай-застрашени се чувстват маджарите, чиито крал Сигизмунд (1387-1437) разбира добре, че земите му ще са следващата цел на Баязид. През 1396 г. той организира голям кръстоносен поход срещу турците. Под знамената се стичат французи, англичани, поляци, германци, власи и др. Цар Иван Срацимир отхвърля васалната си зависимост от султана и отваря вратите на Видин за шестдесетхилядната кръстоносна армия. След това рицарите превземат крепостта Рахово (Оряхово) с решаващата помощ на българското население и се насочват към Никопол. Там, на 25 септември 1396 г., двестахилядната армия на Баязид им нанася страшен разгром. Повечето от тях се издавят в Дунава, а Сигизмунд едва се спасява с един венециански кораб.

  След победата Баязид превзема Видин и Иван Срацимир е отведен като пленник в Мала Азия. Умира каго пленник в тогавашната Османска столица Бурса. Въпреки упоритата съпротива, България е окончателно покорена от турците. Загива блестящата цивилизация на Второто българско царство, а българският народ преживява най-голямата катастрофа в хилядолетната си история, за да потъне в тъмните векове на робството.

 

 

ТЪРНОВГРАД

 

Столицата на Търновското царство била най-силната българска крепост и една от най-мощните в Европейския югоизток. Освен естествената си укрепеност от спускащите се към р. Янтра почти отвесни и високи 80-100 м. скали, хълмът Царивец бил обграден и от масивна крепостна стена, изградена от ломен самък, споен с хоросан, с дебелина 2,40-3,40 м. тя затваряла площ от 100 000 мІ, а височината й достигала 10 м. Самата река, обхващаща хълма като полуостров, през Средновековието била много по-пълноводна и го правела достъпен само по един скален гребен. В крепостта се влизало през три порти, главната от които се издигала на скалния гребен, свързващ хълма с околността. Пред първата врата била Сечената скала – процеп в скалния гребен, над който се спускал въжен мост. В северозападната част на крепостта била Малката порта, която също била защитена от покрита кула, а от нея имало път до градски квартал. Югозападната порта свързвала Царевец с квартала на фръзите (чуждестранните търговци). Таен ходник се спускал от Царевец до Великата лавра. Царсият дворец, който заемал площ от около 6000 мІ и бил обграден с крепостна стена, с петоъгални кули, бел цитаделата на крепостта. Издигащата се на най-високото място на хълма Патриаршия също била укрепена. Както и Царевец, вторият хълм, Трапезица, бил обграден с крепостна стена, освен естествената си защита от високи скали. Крепостта имала шест порти, пазени от бойни кули. Кварталът, разположен между двата хълма, бил пазен от спускащи се от тях крепостни стени. Столицата имала и вътрешна крепостна стена, издигаща ке успоредно на коритото на реката, дебела от 2,70 м. до 3,20 м., от ломени и полуобработени камъни, споени с бял хоросан и с пълнеж от по-дребни ломени камъни. Тя също била увенчана с кули. С крепостни стени били обградени и кварталът на фръзите, и Девинград.

 

 

БИТКАТА ПРИ КОСОВО ПОЛЕ – 15 ЮНИ 1389

 

Решителната битка между турците и обединените сили на сърби и боснинци, водени от княз Лазар и крал Твърдко, подкрепени от български, чешки, влашки и албански отряди, става на 15 юни 1389 г. при Косово поле. Българите не са изпратени от владетелите на трите български държави, а вероятно са самоорганизирали се бойни единици. Първоначално съюзниците взимат превес в битката. В разгара й , представяйки се за беглец, сръбският велможа Милош Обилич прониква в шатрата на Мурад и го убива с намазания си с отрова меч. но убийството на султана не донася победа на християните. Веднага след него властта е завзета от сина му Баязид І (1389-1402), който убива брат си и поема командването. Османските войски преминават в настъпление и разбиват съюзниците. Княз Лазар е посечен над трупа на Мурад. Синът му Стефан и жена му Милица стават васали на султана. След победата Баязид с такава скорост достига до Одрин, за да затвърди властта си, че е наречен Светкавицата.

 

 

КРАЯТ НА ВИДИНСКОТО ЦАРСТВО

 

Наложена е тезата, че със залавянето на цар Иван Срацимир през есента на 1396 г. настъпва и краят на Видинска България. Но този въпрос пхродължава да бъде дискусионен, а съдбата на тази част от българските земи – неясна. това дава основение на някои учени да смятат, че Иван Срацимировият син Константин наследява баща си на видинския трон като васал на султана. След разгрома на турците при Анкара през 1402 г. в  Османската държава настъпват междуособици. Цар Константин се възползва от тях и заедно с братовчед си, Иван Шишмановият син Фружин повежда борба с турците, известна като „Въстанието на Константин  и Фружин”. През 1413 г., едновременно с други християнски владетели той сключва мир с Мехмед І. Според някои извори, като автономно, Видинското царство съществува чак до 1422 г., когато е унищожено от султан Мурад ІІ.

 

 

РИЦАРИТЕ ОТ КРАЯ НА XІV В.

 

В края на XІV в. рицарите имали съвсем различно въоръжение от тези, с които се сражавал цар Калоян. Плетената ризница, покриваща цялото тяло, която била основния тип доспехи на кръстоносците от епохата на кръстоносните походи, от XІІІ в. постепенно отстъпила мястото си на бронята. Тя вече не могла да предпази бойците от оръжия като двуръките мечове и бойните чукове. Първоначално бронята просто бира поставяна върху ризницата, но по време на битката при Никопол рицарите вече се сражавали бронирани от главата до петите. Но това въоръжение не лишавало рицаря от неговата подвижност. Средновековните оръжейници, най-прочути от които били тези от Южна Германия и Северна Италия, постигнали изключително майсторство, като свързвали отделните части на бронята така, че рицарят да има свобода на движенията. В битката при Никопол, за да противодействат успешно на еничарите, французите слезли от конете си и продължили боя пеша.

 

 

БИТКАТА ПРИ НИКОПОЛ

 

Французите атакува първи, разбиват азепите от първата противникова линия, избиват около 10 000 еничари и разбиват спахиите от десния фланг. Оказват се откъснати от главните сили, и ударени от конния резерв на врага, са обкръжени и разгромени. Тогава османските войски настъпват срещу главните сили на кръстоносците. В разгара на битката конят на Баязид е убит, но той възсяда друг и продължава да ръководи войските си. Сигизмунд също се сражава храбро. С 12 000 конници атакува изпратената напред турска пехота и я прегазва. Благодарение на огромното си числено превъзходство и по-добрата си дисциплина османците успяват да разбият кръстоносната армия. Решаваща за крайния изход на битката се оказва и намесата на сърбите, които като турски васали се бият на страната на Баязид.

 

 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. djgator - пламене
27.06.2009 10:08
Точно така! Публикувай такива материали редовно- нека повече хора знаят славната и тъжна наша история! А аз ще усмивам южните комшии- какви са ми левенти и хубавци! Даже Рамбо ага си имат :))
цитирай
2. gothic - Весо,
27.06.2009 11:01
това, което се е случило преди 700 години, не може и не трябва да бъде основа на междудържавните отношения днес. Това е част от реториката на най-малоумните псевдонационолистически кръгове. Проблемите днес са ни доста по-различни и отклоняването на вниманието в тази посока съдейства активно за прикриването на тези проблеми. А Рамбо ага еша си нема...Левент!!!! Хубав ден ти желая :))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gothic
Категория: Музика
Прочетен: 11476603
Постинги: 12171
Коментари: 12482
Гласове: 42682
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031