По протежението на Източноафриканската рифтова зона са разпръснати група плитки, врящи, наситени със сода езера

  Граховозелено, ослепителнобяло или розово – Източноафриканските плитководни содени езера са разпръснати по голямата рифтова долина подобно на мъниста от скъсана гривна. Някои проблясват на екваториалноно слънце от спечената сода в тях, образувала твърда кора по бреговете им. Други, като Богория бълбукат и изпускат пара поради горещите си извори.

  Заради микроорганизми във водите им те придобиват наситен граховозелен или розов цвят, но променят оттенъка си според вида организми и местните условия. Тук гъмжи от милиарди водорасли и е пълно с микроскопични животни като соленоводни скариди, затова содените води кипят от въздушни мехурчета. Белият цвят на езерата се дължи на изсъхналата, втвърдена сода там, където водата се е изпарила. Това е главно натриев карбонат (калцинирана сода), размит от богатата на сода почва и содената пепел от местните вулкани. Всяко езеро е с различно съдържание на сода.

  Безотточните Магади и Нейтрън в негостоприемния южен край на долината са най-дълбоки, най-горещи и с най-висока концентрация на сода. Магади лежи в отдалечена, полупустинна местност, където температурите през деня се покачват до 38° С, и водите му са с по-висока плътност поради по-високото съдържание на сода. Езерото Нейтрън обикновено блести в белезникаворозово и е по-голямо по площ – 64 км дълго и 16 км широко. Поради горещината от тези езера се изпарява повече вода, отколкото се влива от оскъдните валежи, достигащи едва 400 мм годишно. Парещата кора от кристализирала сода плътно е превзела бреговете им и през деня се нагрява до 65° С.

  Други езера като Богория, Накуру и Елементейта са благоприятни за живите организми, защото се оттичат в различни реки и водата не е застояла, което ограничава концентрацията на сода. Но те също пресъхват поради силното изпарение. През 50-те години на ХХ в. Елементейта и Накуру почти изчезват, като изпълват въздуха със задушлив прах.

  Учените смятат, че соденото съдържание в езерата се подхранва постоянно от подземните минерални изворни води, пробиващи си път през пластовете сода по дъното на Източноафриканския рифт. В Магади се добива сода за промишлени цели от началото на ХХ в., но запасите изобщо не са намалели. Горещите извори и вдигащите пара гейзери се затоплят от вулканичните скали. Врящата вода на Богория се излива върху тревата на около. Големите извори при Нейтрън и Магади са единствените източници на прясна вода и в тях се среща съвсем умален вариант на рибата тилапия – местен вид, адаптиран за живот в горещи води.

  Британският естествоизпитател Лесли Браун, главен земеделски експерт в Кения през  50-те години на ХХ в., предприема пътуване до Нейтрън, за да разбере дали видените от въздуха птици фламинго успяват да оцелеят там. За да се приближи достатъчно близо за наблюдение, му се налага да извърви пеш 11 км. Той достига бреговете на езерото, стъпва върху кората от сода и отначало напредва без проблеми, но след време тя се пропуква от стъпките му. Започва да затъва в мека, воняща кал  и всяка крачка изисква неимоверни усилия. На всичко отгоре и питейната вода в чантата му се напълва със содена прах.

  Накрая ситуацията става безнадеждна и се налага да се върне. Поради жега, обезводняване и изтощение, той едва не загива по обратния път. Щом стига до твърда почва под краката си, свала ботушите си, които се оказват пълни със содени кристали, а краката му са в огромни мехури и почерняват от досега с въздуха. След дългия преход до лагера Браун припада и е откаран в безсъзнание в болница, където се възстановява 6 седмици.

Богория




Накуру




Елементейта




Магади




Нейтрън

  Убежища на фламинго

  Въпреки че езерата са враждебни за човека и за много животни, около 3 милиона дребни и 50 000 по-едри птици фламинго се чувстват кто у дома си. Предпочитат езерото, което може да им осигури най-изобилната храна, а в различните периоди това са различни езера. Обикновено се размножават из най-отдалечените езера като Нейтрън, чиито покрити със содена кора брегове държат надалеч хищниците.

  Птиците фламинго се хранят с водорасли или ларви на насекоми главно през нощта, когато ветровете стихват, а пигментираната храна оцветява в розово перата им. Те навеждат глави, загребват като с черпак вода и кал и ги прецеждат през човката си. Дневният бриз образува вълни по водата и цапа с кал човките им, но понякога те сформират гъсти редици и заграденият по средата участък се оказва достатъчно спокоен, за да могат да уловят храната си.

  Семеен живот

  Птиците фламинго се размножават целогодишно. Те важно се разхождат с неподвижна шия, когато няколко седмици ухажват женската, а после построяват огромни колонии гнезда от кал с кухи отвори отгоре. Снасят 1-2 яйца и след месец се излюпват малките. След седмица в гнездото те отиват в „големите детски ясли”, където родителите ги разпознават и ги хранят с червено „мляко” от своя улов. Докато се научат да летят към 11-ата си седмица, пиленцата са застрашени отхищници като орлите рибари например.

Текстът  е от книгата "Открийте чудесата на света" на издателство  Рийдърс дайджест , снимки -  wikipedia