* * *

  Всъщност остава един въпрос: „Толкова ли е опасна амониевата селитра?” Та тя е просто изкуствен тор, който се съхранява и транспортира в милиони тонове по всички краища на планетата!

  Оказва се, че е опасна. Катастрофата в Опау има свои по-далечни роднини – други катастрофи с амониева селитра. И една от тях е експлозията на френския кораб „Гранкан” на 16 април 1947 г. в пристанището на Тексас Сити в САЩ.

  „Гранкан” бил обикновен товарен кораб с приблизително 10 000 тона дедуейт. Той „киснал” доста на пристанището в Тексас Сити и след като му дошъл реда, започнали да го товарят с амониева селитра, фъстъци и машини. Били натоварени вече към 2300 тона селитра, когато от един от трюмовете започнал да излиза бял дим на кълба.

  Било очевидно, че нещо гори. Но какво? Нима може селитрата да гори?

  Капитанът на „Гранкан” Шарл де Желабон решил, че „това не може да бъде” и че каквото и да гори, то скоро ще загасне. Още повече, ако му се помогне да загасне. Моряците опитали с пеногасители. Никакъв резултат. Капитанът не разрешил пожарът да бъде гасен с вода, защото амониевата селитра щяла да се превърне в каша. И наредил да се затворят капаците на люка и в трюма да се пусне пара.

  По-нататък събитията се развили с ужасяваща бързина. Парата само ускорила горенето и от трюма започнали да се показват зловещи пламъци. Моряците напуснали кораба, на палубата останали двадесетина пожарникари и капитанът.

  „Гранкан” избухнал като исполинска бомба в 9 часа и 12 минути. Нека да цитираме данни, събрани от очевидци* :

  „Водата около пирса, където преди малко стоял параходът, сякаш се изпарила, като оголила дъното на залива. Натоварената с нефт 50-метрова баржа, стояща на вързала пред носа на „Гранкан”, била подхвърлена като перце над пирса и паднала на 70 метра от края му върху покривите на паркираните леки автомобили, като ги смачкала, сякаш това били кокоши яйца... На други места по служебните паркинги вълната заляла 600 автомобила.

  Силата на експлозията била чудовищна. Разтопени метални парчета от кораба, части от парната му машина и котлите, товарът му – обезобразени от експлозията фрезмашини с тегло над един тон, стотици пламтящи бали сизал – всичко това се понесло във въздуха и паднало върху залива и града в радиус от 2 мили... Два спортни самолета, които летели по същото време над града, били свалени от въздушната вълна и изчезнали в залива. Над Тексас Сити се извисила гигантска черна гъба.”

  Вследствие на развихрилите се пожари през нощта избухнали още два кораба – „Хайфлайер” и „Уилсън Кийн”. Те също били натоварени с амониева селитра, макар и в по-малки количества. Над пристанището отново се излял дъжд от горящи отломки.

  Пожарите били укротени едва след три дни. Резултатът: над хиляда и петстотин души загинали, няколкостотин изчезнали и 3500 били по-тежко или по-леко ранени. Щетите от катастрофата въобще не могли да бъдат изчислени.

  И все пак защо е опасна амониевата селитра?

  Единно становище няма. Някои приемат онова, което се приело по времето на експлозията в Опау: получава се верижна химическа реакция, при която се освобождава огромно количество топлина. Други смятат, че амониевата селитра преминава в родствени взривни смеси, които са известни и се наричат амонали.

  Но каквото и да е обяснението, то не е оправдание, защото не може да върне живота на хилядите загинали хора.

* Цитатът, използван от автора Светослав Славчев в книгата е от „Тайните на морските катастрофи”. Л. Скрягин, „Техника”, 1981 г.; с. 298

Това е краят на историята за експлозията в химическите заводи в Лудвигсхафен. От следващия понеделник ще видим какво може да се случи в една недобре поддържана каменовъглена мина...