Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2009 03:10 - БЪЛГАРСКА СЛАВА 20
Автор: gothic Категория: Други   
Прочетен: 1115 Коментари: 0 Гласове:
0



СЛЕДВАЩИТЕ ПОБЕДИ НА ЦАР КАЛОЯН СРЕЩУ РИЦАРИТЕ


След разгрома на Балдуин I основният враг, който трябва да бъде победен от Калоян, е солунският крал, маркиз Бонифас дьо Монфера (Бонифаций Монфератски). В края на май 1205 г., докато той се сражава в Пелопонес, Калоян изпраща управителя на Просек, Ецуисмен, да превземе Солун.

 

 

  БИТКАТА ПРИ СЯР

 

  В това време самият той се насочва към силната крепост Сяр (Серес), където са съсредоточени основната част от кръстоносците на маркиза и на барон Юг дьо Колини.

  Двете войски настръхват една срещу друга. Сега рицарите имат възможност да се бият, както умеят – построяват се по обичайния си начин и желязната им лавина атакува. Първоначално постигат превес, но тежковъоръжените български полкове не отстъпват и обръщат хода на битката. Юг дьо Колини е уцелен със стрела в окото. Виждайки смъртта на предводителя си, латинците се огъват и претърпяват пълен разгром. Бягат зад портите на крепостта, но Калояновите войни нахлуват след тях и по улиците започва поголовна сеч. Българите завземат града. Много от кръстоносците са пленени, но една част от тях, начело с маршала на маркиз Бонифас дьо Монфера, Гийом д’ Арл, се скрива зад стените на вътрешната крепост.

  Калоян обсажда цитаделата „като с огнена стена”. Рицарите очакват помощ от маркиза и отхвърлят предложението му да се предадат. Българските каменохвъргачки започват да сриват крепостните кули. Българите щурмуват стените, латинците се бранят отчаяно, но, обезкуражени, предават крепостта. Цар Калоян екзекутира пленените барони, смятайки ги за опасни врагове и виновници за войната, а обикновените войни обезоръжава и ги отпраща с мир към Маджарско. Ломбардският маркиз, като разбира за обсадата на Сяр, изпраща подкрепления, но и те са разгромени. Той се укрепва в Солун с остатъците от войската си, а всичките му градове падат под българска власт.

 

 

  БИТКАТА ПРИ РУСИОН

 

  През есента на 1205 г. оцелелите латински сили се прегрупират на три основни отряда. Начело на базираните в Русион (дн. Рускьой в Турция) 140рицари и голям брой конни сержанти застават едни от водачите на похода – Тиери дьо Тремонд и Вилен дьо Лоос. В средата на януари, на следната 1206 г., Калояновата войска се отправя срещу тях. Отново с брилянтна тактика българите изкарват от крепостта надменните рицари. Отряд кумани завзема някаква незначителна крепост и кръстоносците се отправят срещу него. В това време 7000 Калоянови войни правят нощен обход и пресрещат рицарите на около 7 км пред стените на Русион. Малкото му защитници безпомощно наблюдават от зъберите. Когато виждат бойните колони на българите, кръстоносците се строяват в колона от четири блока, за да приемат битката. В този момент друг мощен български отряд удря в гръб последния блок от колоната и с устрема си го прегазва. Скоро и другите два рицарски отряда са пометени. Самонадеяните кръстоносци се сражават храбро, опитвайки се да се доберат до стените на Русион и да спасят живота си. Но притиснати от две страни, претърпяват нов пълен разгром – едва десетина от тях успяват да се измъкнат от капана. Водачите на похода, Тиери дьо Тремонд и Вилен дьо Лоос, както и много други, намират смъртта си в епичното сражение.

  Калояновите полкове преследват остатъците от кръстоносната войска към Родосто. Когато ги виждат, венецианците се хвърлят в такава паника към корабите си, че много от тях при блъсканицата се издавят в морето. След кратка битка Калоян превзема крепостта. Скоро цяла Тракия е освободена, а регентът Хенрих отправя отчаяни молби към брат си във Франция за подкрепление от 600 рицари и 10 000 сержанти.

  Мощтта на кръстоносната империя е сломена завинаги.

 

 

СМЪРТТА НА ЦАР КАЛОЯН

 

През септември 1207 г., неизчислими като морския пясък, Калояновите полкове обсаждат Солун. Пред стените на великата крепост се строяват калените в безброй битки катафрактарии, меченосци, копиеносци, прашкари и лъконосци. Земята трепери под тропота на хилядите копита. Калояновите съгледвачи преброяват бойните кули и измерват разстоянието между тях. Решението на царя е градът да бъде превзет с щурм на сутринта. Всяка кула ще бъде атакувана от отделен полк – така защитниците няма да имат възможност да концентрират силите си на определени места. Построени са градоборни кули, подобни на тази, с която е превзета Варна. Царят се прибира в палатката си и към полунощ се буди от страшни болки. Облян в кръв, Калоян издъхва в тежки мъки при залез слънце. Ромеи и латинци измислат легендата, че владетелят е убит от Св. Димитър.Най-разпространената версия е, че е убит от куманския вожд Манастър, след болярски заговор, за да узурпира трона му Борил. Но независимо от причината за смъртта, обсадата е вдигната, а тялото на царя е пренесено от верните му войни в Търновград.

 

 







Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gothic
Категория: Музика
Прочетен: 15647608
Постинги: 12171
Коментари: 12482
Гласове: 42812
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031