Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2009 03:51 - ГОЛЕМИТЕ КАТАСТРОФИ - LUDWIGSHAFEN, 1921 (продължение)
Автор: gothic Категория: Други   
Прочетен: 1340 Коментари: 2 Гласове:
0



* * *

 

  Eксплозията стана в четири часа и четиридесет  и три минути сутринта. Всъщност тя се състоеше от две експлозии в интервал от три секунди.

  Малките къщички на Опау вече се събуждаха. Септемврийската нощ още притискаше реката, Лудвигсхафен, пристаните – там, където Некар се вливаше в Рейн, но кафененцата по площадите вече светеха с витрините си, а по корабите в пристана вахтените гасяха фенерите. Нощта не си беше отишла, денят не беше дошъл, но хората се готвеха да стават, защото фабричните сирени щяха да засвирят в пет и половина.

  Първо се чу един тежък, дълбок и тътнещ гръм, който дойде някак сякаш изпод земята. Къщичките потръпнаха, разнесе се пронизителен шум от счупени стъкла. И веднага след това стана нещо чудовищно. Въздухът като че се изтегли от дробовете и светът експлодира. Огромно ослепително кълбо се издигна над силозите на „Амонякверке” и за миг освети града, реката, даже шлеповете, които плаваха по Некар.

  После дойде взривната вълна. Тя връхлетя над Опау и помете къщичките, като че бяха картонени играчки, стигна до пристаните и накъса дебелите въжета, с които привързваха корабите. Зад вълната вървеше облак от тежък прах. Той пълнеше устата, заслепяваше очите, оглушаваше и потопи Лудвигсхафен и Манхайм в пълен мрак.

  След взрива настъпи тишина. И после, после един подир друг започнаха да се чуват писъци на ужас. Прахът ги попиваше, но те напираха и постепенно се съединиха в  един общ вик, към който се добави и ревът на корабните сирени. Те завиха зловещо, с прекъсвания. И техният вой дълго не престана.

  По официалните данни 522 души бяха убити и 1097 – ранени. Към петдесет изчезнаха бизследно – главно хора отпристаните и складовете, сезонни работници, които обикновено не се регистрираха. Това съобщи анкетната комисия подир две седмици, в началото на октомври.

  Всъщност загиналите бяха много повече, почти двойно, защото хората бяха заварени от взрива по домовете си и загинаха под развалините. А броят на ранените така и не можа да бъде уточнен, защото анкетната комисия не желаеше нищо да уточнява. Нейната задача беше да прикрие истинските причини за катастрофата.

  Разбира се, в ландтага опозиционните партии вдигнаха шум. Вестниците не пропуснаха да обвинят с гръмки думи правителството. Репортерите плъзнаха из Опау, опитваха се да проникнат в разрушените канцеларии и складовете на „Амонякверке”. Но не успяха, защото с правителствено разпореждане целият квартал беше ограден от полиция и никой не можеше да влезе в района без специален пропуск. Оправданията бяха – „Има мародери”. Може би мародери наистина имаше, но по-важното беше причината за експлозията и реалните щети да се запазят в тайна.

  Прикриването на реалните щети като че беше първото, за което се погрижиха. След първоначалните силни описания за трагичните разрушения започнаха да се прокрадват малки дописки.

  „Всъщност – писа „Франкфуртер цайтунг” – щетите при експлозията в Опау не са толкона големи, колкото ги изкарват някои заинтересовани лица. Касае се за разрушения в два силоза и десетина къщи в близост до завода. Загиналите са малко. Заводът  е сравнително слабо повреден. За щастие взривът  е имал друга посока и след краткотраен ремонт предприятието ще може да поднови производството си”.

  А „Кьолнише нахтрихтен” пригласяше: „Спекулациите с експлозията в „Амонякверке Мерзебург А. Г.” трябва да престанат, защото германската нация има само вреда от такива безотговорни писания и изказвания. Виновни всъщност няма, всичко е една непредвидима случайност, каквато има място в много от химическите произвадства.”

  „Заводът ще може да поднови производството си” – гова беше успокоението, което се поднасяше на акционерите и американските банки, вложили капитали в БАСФ. Те едва ли вярваха в него, но не биваше акциите да падат много.

  А пък „виновни всъщност няма, всичко е една непредвидима случайност” беше за работниците, които търсеха обезщетеня за убитите и пенсии за осакатените. Правителството изпрати доклада на анкетната комисия в ландтага. Там избраха комисия, която да го проучи. Понеже комисията не можа да стигне до единно мнение (а това беше ясно от самото начало!), фармираха се две подкомисии.

  И по-нататък нещата се поуспокоиха. Едната подкомисия оспори доклада на анкетната комисия, другата го прие. Трябваше да се направи ново проучване и нова анкета. Междувременно доста от следите бяха вече заличени – нали заводът трябваше да се възстанови.

  Техническата експертиза също даде противоречиви заключения. Амониевата селитра не е експлозивна при обикновени условия. А при необикновени? Не е известно, няма научни данни. Трябва да се извършат научни опити, за които са нужни време и средства.

  И нито дума за повредените вентилационни уредби, като че това е последното, което трябва да се вземе под влияние!

  Парламентарните майстори на разтакаванията се проявиха блестящо. След година и половина ландтагът беше разпуснат, насрочиха се нови избори, архивите на подкомисиите се прехвърляха от едно място на друго, докато един прекрасен ден след три години беше заявено, че тези доклади вече нямат никаква стойност, понеже е изтекла давността им.

  Работниците, които опитаха чрез съд да получат законните пенсии, не успяха да постигнат нищо. Нали нямаше официално заключение за вината. Кой тогава трябваше да плаща обезщетенията? И съдилищата прекратяваха делата или ги отлагаха, докато се получи официално заключение за причините на катастрофата и за виновните. Заключението не дойде въобще.

  От съвета на акционерите на „Амонякверке” не пострада никой. Пострада единствено Гунст Хартман. Не го изкараха виновен, просто вече беше неудобен и му предложиха една по-дребна работа в клона на БАСФ в Дюселдорф. Той прие, нямаше избор.

  А на мястото му назначиха по-младия и по-способен Зигмунд Раух.

  Разбира се, не без намесата на влиятелния му роднинам управата на концерна.
                                          (краят следва)

 

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - това
10.03.2009 03:58
истинска история ли е ?
цитирай
2. gothic - Да, абсолютно. . . и автора не съм аз. ...
10.03.2009 04:21
Да, абсолютно...и автора не съм аз. Просто тези катастрофи ги дапочнах отдавна, с идеята да са всеки понеделник вечер, обаце я се получи един-два пъти месечно, я не...Я историята си е съвсем истинска...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gothic
Категория: Музика
Прочетен: 15695049
Постинги: 12171
Коментари: 12482
Гласове: 42812
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930