Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2009 02:55 - БЪЛГАРСКА СЛАВА 18
Автор: gothic Категория: Други   
Прочетен: 3075 Коментари: 3 Гласове:
2



ПОБЕДИТЕ НА ЦАР КАЛОЯН. ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ВАРНА - 1201

Българската държава е възстановена, но започва борба между утвърждаващото се самовластие на Асеневци и стремежа на болярите към самостойност. Асен и Петър стават жертва на болярски заговори. Разединителните сили са обуздани от новия цар – Калоян, който продължава освободителната политика на братята си.

 

  ТРЕТИЯТ АСЕНЕВЕЦ

 

  Най-малкият от славните братя Асеневци, Калоян (1197-1207), при сключването на Ловешкия мирен договор с Исак II Ангел, през 1188 г., е взет със съпругата на Асен за заложник в Цариград. Към 1190 г. успява да избяга, връща се в Търновград, участва в битките срещу ромеите и се проявява като пълководец още преди да стане цар. След убийството на Асен в 1196 г. помага на Петър в държавните дела и, след като и той става жертва на заговор, наследява трона, за да се превърне в един от най-великите владетели на България.

 

 

  ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ВАРНА

 

  В това време всеобхватната криза във Византия се задълбочава все повече. Българските боляри Добромир Хриз и Иванко, убиецът на цар Асен I, поддържани от Калоян, повеждат непримирима война срещу ромеите. През 1198 г., при Батрахокастрон, Иванко им нанася кърваво поражение и пленява пълководеца им Мануил Камица. През 1199 г. Добромир Хриз отблъсква и разбива Алексий  III Аспиет при крепостта Просек. Българският цар умело използва тази благоприятна обстановка, за да постигне целта си – освобождаването на всички български земи. Като превзема със щурм крепостта Констанция (при Симеоновград) и срива стените й на 24 март 1201 г., той обсажда Варна.

  Силната черноморска крепост е все още в ръцете на византийците и представлява сериозна заплаха за българското царство. Местоположението й – в удобен залив – е стратегическо. През крепостта минава крайморският път, а от нея започва друг – за Шумен и за Велики Преслав. Според описанието на Евлия Челеби, който посещава Варна през 1656 г., стените й са здрави, увенчани с бойници и зъбери, а по ъглите се извисяват четири кули. Те образуват квадрат с обиколка от около 3000 крачки. Крепостта е на морсия бряг, а останалите й три страни са защитени с ров с морска вода. Зад желязна врате с мост, на западната стена, се е съсредоточил гарнизон от ромеи и латински наемници.

  Цар Калоян обгражда крепостта от всички страни, и рашава да я превземе с пристъп. Според Никита Хониат гарнизонът от елитни бойци оказва яростна съпротива. Тогава българите построяват голяма обсадна кула с форма на куб и с колела, висока колкото крепостните стени и широка колкото защитния ров. Те придвижват кулата до ръба на рова и я преобръщат в него. Така тя не само се закрепя на двата му бряга като мост, но и изпълнява функцията на широка бойна стълба, с височината на крепостните стени. По нея Калояновите лъвове нахлуват в града и го превземат за три дни.

 

 

  ОТМЪЩЕНИЕТО

 

  В борбата на живот  и смърт за оцеляване на българската държава място за милост няма. Ослепените от Василий II през 1014 г. български войници трябва да бъдат отмъстени. Калоян заповядва пленените ромеи да бъдат хвърлени в рова и затрупани живи с пръст. Георги Акрополит пише: „Той отмъщавал прочее, както казвал, за злините, които император Василий извършил спрямо българите. И както казвал, че Василий се нарекъл Българоубиец, себе си назовавал Ромеоубиец”.

  Победите на българите довеждат до сключване на мирен договор между двете държави, който узаконява постигнатите териториални завоевания. Мирът с Византия позволява на Цар Калоян да обърне погледа си на северозапад. Войската му побеждава маджарите край р. Морава и той възвръща временно отнетите от маджарския крал Емерих II Белградска и Браническа области След умеля дипломатическа игра с папа Инокентий III Калоян е признат за цар на българите и власите, и България укрепва като водеща сила на Балканския полуостров.


ГРОБЪТ НА КАЛОЯН

През 1972 г. в двора на църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново, в пространството между новата и старата северни стени е разкрит гробът на цар Калоян. В него са намерени част от златотканата му дреха и пръстен-печат. След направена от проф. Й. Йорданов реконструкция по черепа е възстановен ликът на българския владетел.




В средата на пръстена, намерен на същото място е изобразен змей. Изкязяня е хипотеза, че това е възшествения герб на царя от годината Змей - Кала или 1196. Според хипотезата българските владетели поставят преди или след името си и името на годината по българския календар, в която поемат престола. Така името на цар Йоан, Иваница, се съединява с неговото календарно прозвище - Кала и става Калоян, както и при Петър, който е наречен Калопетър.

 

 

 

 

 




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tili - много хубав материал
07.03.2009 04:18
Да помним този велик военоначалник, цар и дипломат. Третия от братята, но най-великия с делата си!
цитирай
2. usmivkata - имам слабост към Иваница :) още от ...
07.03.2009 08:14
имам слабост към Иваница :) още от времето, когато прочетох поредицата на Фани Мутафова... Май бях влюбена в литературния му образ :Р
Бай дъ уей - синът ми се казва Калоян....:))))
цитирай
3. gothic - tili, наистина велик! Ще продължа ...
07.03.2009 11:03
tili, наистина велик! Ще продължа за него...

usmivkata, има защо. И на мен ми харесваше. Като малки разигравахме битката при Одрин :))) Да е жив и здрав синът ти!!!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gothic
Категория: Музика
Прочетен: 10694053
Постинги: 12171
Коментари: 12483
Гласове: 42658
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031