Постинг
20.01.2009 01:08 -
ГОЛЕМИТЕ КАТАСТРОФИ - LUDWIGSHAFEN, 1921 (продължение)
* * *
Експертът на концерна БАСФ дойде след два дни. Той се казваше Калтбауер, беше доктор, адюнкт-професор по неорганична химия в университета в Карлсруе и отначало се държеше малко отвисоко. Мина с Хартман и Малер из силозите, измери температурата на бетона и вътре в бункера, разпита няколко от работниците и протоколира всичко.
След това нареди да се изследват проби от амониевата селитра и амониевия сулфат в лабораториите на завода, изчака резултатите и в края на работния ден заяви, че си е съставил мнение по въпроса.
Хартман събра в кабинета си техническия съвет - инженерите, химиците, началниците на смени и на отдели. Изложи с няколко думи онова, което се беше случило преди два дни, представи доктор Калтбауер и му предложи да запознае присъстващите със заключението си.
Професор Калтбауер започна да чете своя доклад. Той също повтори - но вече много по-обширно - онова, което беше известно, и се впусна в дълги разсъждения относно технологията на производството на амониевите торове - нещо, което също беше известно. Обсъди резултатите от анализите и пак се върна към технологията. Започна да става ясно, че професорът не знае причините за странното загряване.
- Амониевият сулфат - говореше Калтбауер - винаги съдържа и малко свободна сярна киселина. (Това впрочем всички присъствуващи знаеха и без да им го казва Калтбауер. Те го чувствуваха осезателно по упоритите бронхити, от които не можеха да се оттърват.) - При някои случаи сярната киселина взаимодейства с амониевата селитра и се получава свободна азотна киселина. Това е... хм, едно загадъчно явление, искам да кажа едно необяснено явление! - поправи се Калтбауер. - Но навярно е така.
- Извинете, професоре! - обади се един от инженерите. - Можете ли да кажете нещо за причината?
- Н-да-а... причината, предполагам, е неизвестен катализатор, който присъствува в продукта. Впоследствие азотната киселина реагира с амониевия сулфат. По-нататък е ясно.
- Ясно е - кимна Хартман. - Получават се вода, сярна киселина, молекулен азот и топлина. И процесът се задълбочава - нова сярна киселина, нова топлина и вода, нови количества азот. Но, скъпи професор Калтбауер - тук Хартман си позволи една лека фамилиарност, която прозвуча малко иронично - никой от нас не видя втечняване на сместа в бункера! Какво може да означава това?
- В случая... ролята на изпарението е значителна - каза важно Калтбауер. - И влиянието на някои други фактори.
Присъствуващите чакаха, демонстрирайки почтително внимание. Но мнозина от тях вече едва скриваха ироничните си усмивки. Професорът не можеше да обясни загряването - беше очевидно!
- По литературни данни - продължи Калтбауер - при продължително съхраняване и достатъчен натиск се променя структурата на амониевия нитрат. Получава се структура, която реагира по-бързо. След като сте изнесли по двадесет тона от всеки силоз, вие сте облекчили налягането и сте прекъснали процеса. Нали температурата започна да спада веднага?
Хартман трябваше да признае, че е точно така. Калтбауер спаси някак авторитета си на професор и експерт на концерна, но тази "промяна на структурата" остана загадъчно да виси във въздуха. Никой не беше чел, нито пък беше чувал амониевият нитрат да променя структурата си. И въобще амониевият нитрат във всички учебници се описваше като твърде стабилно съединение.
На следващия ден Хартман изпрати Калтбауер, върна се у дома си и едва тогава почувствува колко много го боли язвата. (следва продължение)
Експертът на концерна БАСФ дойде след два дни. Той се казваше Калтбауер, беше доктор, адюнкт-професор по неорганична химия в университета в Карлсруе и отначало се държеше малко отвисоко. Мина с Хартман и Малер из силозите, измери температурата на бетона и вътре в бункера, разпита няколко от работниците и протоколира всичко.
След това нареди да се изследват проби от амониевата селитра и амониевия сулфат в лабораториите на завода, изчака резултатите и в края на работния ден заяви, че си е съставил мнение по въпроса.
Хартман събра в кабинета си техническия съвет - инженерите, химиците, началниците на смени и на отдели. Изложи с няколко думи онова, което се беше случило преди два дни, представи доктор Калтбауер и му предложи да запознае присъстващите със заключението си.
Професор Калтбауер започна да чете своя доклад. Той също повтори - но вече много по-обширно - онова, което беше известно, и се впусна в дълги разсъждения относно технологията на производството на амониевите торове - нещо, което също беше известно. Обсъди резултатите от анализите и пак се върна към технологията. Започна да става ясно, че професорът не знае причините за странното загряване.
- Амониевият сулфат - говореше Калтбауер - винаги съдържа и малко свободна сярна киселина. (Това впрочем всички присъствуващи знаеха и без да им го казва Калтбауер. Те го чувствуваха осезателно по упоритите бронхити, от които не можеха да се оттърват.) - При някои случаи сярната киселина взаимодейства с амониевата селитра и се получава свободна азотна киселина. Това е... хм, едно загадъчно явление, искам да кажа едно необяснено явление! - поправи се Калтбауер. - Но навярно е така.
- Извинете, професоре! - обади се един от инженерите. - Можете ли да кажете нещо за причината?
- Н-да-а... причината, предполагам, е неизвестен катализатор, който присъствува в продукта. Впоследствие азотната киселина реагира с амониевия сулфат. По-нататък е ясно.
- Ясно е - кимна Хартман. - Получават се вода, сярна киселина, молекулен азот и топлина. И процесът се задълбочава - нова сярна киселина, нова топлина и вода, нови количества азот. Но, скъпи професор Калтбауер - тук Хартман си позволи една лека фамилиарност, която прозвуча малко иронично - никой от нас не видя втечняване на сместа в бункера! Какво може да означава това?
- В случая... ролята на изпарението е значителна - каза важно Калтбауер. - И влиянието на някои други фактори.
Присъствуващите чакаха, демонстрирайки почтително внимание. Но мнозина от тях вече едва скриваха ироничните си усмивки. Професорът не можеше да обясни загряването - беше очевидно!
- По литературни данни - продължи Калтбауер - при продължително съхраняване и достатъчен натиск се променя структурата на амониевия нитрат. Получава се структура, която реагира по-бързо. След като сте изнесли по двадесет тона от всеки силоз, вие сте облекчили налягането и сте прекъснали процеса. Нали температурата започна да спада веднага?
Хартман трябваше да признае, че е точно така. Калтбауер спаси някак авторитета си на професор и експерт на концерна, но тази "промяна на структурата" остана загадъчно да виси във въздуха. Никой не беше чел, нито пък беше чувал амониевият нитрат да променя структурата си. И въобще амониевият нитрат във всички учебници се описваше като твърде стабилно съединение.
На следващия ден Хартман изпрати Калтбауер, върна се у дома си и едва тогава почувствува колко много го боли язвата. (следва продължение)
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. My second place - thegreatcollection
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола