Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2009 01:08 - ГОЛЕМИТЕ КАТАСТРОФИ - LUDWIGSHAFEN, 1921 (продължение)
Автор: gothic Категория: Други   
Прочетен: 805 Коментари: 0 Гласове:
0



* * * 

  Експертът на концерна БАСФ дойде след два дни. Той се казваше Калтбауер, беше доктор, адюнкт-професор по неорганична химия в университета в Карлсруе и отначало се държеше малко отвисоко. Мина с Хартман  и Малер из силозите, измери температурата на бетона и вътре в бункера, разпита няколко от работниците и протоколира всичко.
  След това нареди да се изследват проби от амониевата селитра и амониевия сулфат в лабораториите на завода, изчака резултатите и в края на работния ден заяви, че си е съставил мнение по въпроса.
  Хартман събра в кабинета си техническия съвет - инженерите, химиците, началниците на смени и на отдели. Изложи с няколко думи онова, което се беше случило преди два дни, представи доктор Калтбауер и му предложи да запознае присъстващите със заключението си.
  Професор Калтбауер започна да чете своя доклад. Той също повтори - но вече много по-обширно - онова, което беше известно, и се впусна в дълги разсъждения относно технологията на производството на амониевите торове - нещо, което също беше известно. Обсъди резултатите от анализите и пак се върна към технологията. Започна да става ясно, че професорът не знае причините за странното загряване.
  - Амониевият сулфат - говореше Калтбауер - винаги съдържа и малко свободна сярна киселина. (Това впрочем всички присъствуващи знаеха и без да им го казва Калтбауер. Те го чувствуваха осезателно по упоритите бронхити, от които не можеха да се оттърват.) - При някои случаи сярната киселина взаимодейства с амониевата селитра и се получава свободна азотна киселина. Това е... хм, едно загадъчно явление, искам да кажа едно необяснено явление! - поправи се Калтбауер. - Но навярно е така.
  - Извинете, професоре! - обади се един от инженерите. - Можете ли да кажете нещо за причината?
  - Н-да-а... причината, предполагам, е неизвестен катализатор, който присъствува в продукта. Впоследствие азотната киселина реагира с амониевия сулфат. По-нататък  е ясно.
  - Ясно е - кимна Хартман. - Получават се вода, сярна киселина, молекулен азот  и топлина. И процесът се задълбочава - нова сярна киселина, нова топлина и вода, нови количества азот. Но, скъпи професор Калтбауер - тук Хартман си позволи една лека фамилиарност, която прозвуча малко иронично - никой от нас не видя втечняване на сместа в бункера! Какво може да означава това?
  - В случая... ролята на изпарението е значителна - каза важно Калтбауер. - И влиянието на някои други фактори.
  Присъствуващите чакаха, демонстрирайки почтително внимание. Но мнозина от тях вече едва скриваха ироничните си усмивки. Професорът не можеше да обясни загряването - беше очевидно!
  - По литературни данни - продължи Калтбауер - при продължително съхраняване и достатъчен натиск се променя структурата на амониевия нитрат. Получава се структура, която реагира по-бързо. След като сте изнесли по двадесет тона от всеки силоз, вие сте облекчили налягането и сте прекъснали процеса. Нали температурата започна да спада веднага?
  Хартман трябваше да признае, че е точно така. Калтбауер спаси някак авторитета си на професор и експерт на концерна, но тази "промяна на структурата" остана загадъчно да виси във въздуха. Никой не беше чел, нито пък беше чувал амониевият нитрат да променя структурата си. И въобще амониевият нитрат във всички учебници се описваше като твърде стабилно съединение.
  На следващия ден Хартман изпрати Калтбауер, върна се у дома си и едва тогава почувствува колко много го боли язвата.      (следва продължение)



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gothic
Категория: Музика
Прочетен: 15643370
Постинги: 12171
Коментари: 12482
Гласове: 42812
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031