ЕДНО ЗАГЪДЪЧНО ЯВЛЕНИЕ

  Лятото на 1921 г. се случи сухо и горещо. Рейн все така спокойно влачеше водите си, но оголи скалистите брегове и големите кораби внимателно избираха по-дълбоките места на талвега, за да не заседнат в плитчините. А другите - океанските, въобще отмениха рейсовете си. Работата на пристаните намаля и това не носеше нищо добро, защото градовете по реката живееха от корабите. Индустрията още се мъчеше да излезе от разрухата на войната, а ураганът на инфлацията, който беше залял Германия, не беше отминал напълно.
  Животът в пристанището на Лудвигсхафен също беше замрял. Това инженер Гунст Хартман знаеше не само от преписките, които лежаха на бюрото му. Оттук, от своя кабинет, той чуваше добре шума по пристана и беше навикнал да разбира значението му. За него глухите сирени на корабите говореха като хора. Тези кораби носеха товари и идваха да вземат изработеното от заводите. Писъкът на крановете означаваше хляб за докерите. А сега пристанът бе затихнал, нямаше го припряното надпяване на звуковете.
  Хартман забоде очи в книжата пред себе си и започна да ги прелиства. Нищо хубаво нямаше в тях - отказ за товарене, отлагане на плащанията и само една-две дребни поръчки. Имаше и писмо от концерна, с което някой напомняше нещо, но хартман отдавна беше забравил какво беше то. Той изпухтя от досада и се готвеше да препрати писмото на някой от инженерите, когато телефонът му иззвъня. Беше секретарката от съседната стая - фрау Гломке.
  - Господин главен инженер, при мен са хер Малер от силозите и един негов работник! Твърдят, че е нещо спешно, искат непременно да говорят с вас!
  Малер? Той беше от техниците на силозите, пълни с амониева селитра и амониев сулфат. И искаше веднага да влезе?
  - Поканете го, фрау Гломке!
  Почука се и в кабинета смутено пристъпиха двама мъже. Малер - нисичък, леко започнал да олисява, в зелена дочена престилка, и един едър работник. На Хартман се стори, че познава този мъжага, но не беше сигурен.
  - Какво има? - изправи се Хартман.
  - Господин Хартман, силозите се загряват... тоест загряват се втори и трети, в първия няма... - Малер се запъна и не знаеше как да продължи.
  - Как така се загряват? - учуди се Хартман. Такова нещо до сега не беше се случвало, а и не беше чувал да се е случвало.
  - Ами така... - смънка Малер. - чувствува се отблизо. А и стената някак особено трепти... Та рекох, че трябва да видите!
  - Идвам! - каза Хартман. Душата му се стегна от тревога. Ставаше нещо, което беше извън неговия контрол. И по-лошо - не знаеше причината му.
  Тримата избързаха навън, съпроводени от неразбиращия поглед на фрау Гломке.

                                                                                     (следва продължение)