ДВИЖЕНИЕТО НА КОМИТОПУЛИТЕ   ПОБЕДИТЕ НА САМУИЛ


„Опустошавайки цялата земя на тесалийците и долопите, той (Самуил) причинявал големи тревоги на авзонския (византийския) император... Императорът... събрал многохилядна конница и многохилядна пехотна войска и започнал силна и смела борба... След като се завързало ожесточено сражение, императорът излязъл срещу тях (българите) с цялата си войска, но се оказал по-слаб от варварските пълчища. Понеже (това) се повторило много пъти, императорът достигнал до голяма безисходност.”

 Из „Похвално слово за Фотий Тесалийски” за събитията през 980 г.

 

 

Тежки са последните години от управлението на цар Петър. Североизточна България е в ръцете на киевския княз Светослав, а скоро след неговото нашествие българите се сражават редом с варяго-русите срещу Византия.

 

 

ФЕОДАЛИТЕ

Българската средновековна държава от Самуилово време е изградена от владенията на силни и почти самостоятелни феодали, които имат своя войска и непристъпни крепости. Те често променят поведението си, съобразно своите интереси. така например, независимо че защитава Лариса при първата й обсада, българският болярин Димитър Полемарх ръководи превземането на крепостта Сервия през 989 г. Тогава той се сражава на страната на Самуил и управлява българската гранична област.

 

 

  ДВИЖЕНИЕТО НА КОМИТОПУЛИТЕ

 

  Безпомощният цар Борис II е пленен с измама от император Йоан Цимисхий, който след епична битка превзема Преслав и изтласква оплячкосалите се варяго-руси (нормани и източни славяни). Прекръства столицата на името си – Йоанопол – и обявява, че е дошъл не да свали царя от престола, а да възстанови правата му. Част от болярите са привлечени от демагогията на императора и се предават доброволно. След тримесечни боеве при Дръстър Светослав сключва почетен мир и се връща във владенията си. Североизточна България е обявена за византийска провинция.

  Но в югозападните български земи синовете на управителя на Средецката област, комит Никола, започват непримирима борба срещу ромеите. През 976 г. братята комитопули Давид, Моисей, Арон и Самуил (997-1014) преминават в настъпление и освобождават завладените от Йоан Цимисхий земи. Давид и Моисей загиват. Тогава ромеите пускат в ход своето изпитано оръжие – коварството. Арон  е склонен да сътрудничи на Византия. Но битката за оцеляване на Българското царство е на живот и смърт. Самуил не прощава предателството на брат си, убива и него, и целият му род. Пощаден  е само синът му Иван Владислав, като застъпник в това дело се явява Гаврил Радомир, синът на Самуил. Тогава, с цел да предизвикат междуособици, ромеите освобождават от плена Борис II и брат му Роман. Двамата са в ромейски дрехи и на границата става нелепа грешка - Борис II е взет за ромей от бдителната гранична стража и е убит. След като успява да обясни кой е, Роман е отведен във Видин и е коронован за цар. Но тъй като бил скопен в Цариград, се отдава на църковни дела. Водач на българите става великият Самуил, който се възцарява едва след неговата смърт през 997 г.

 

 

  ПОБЕДИТЕ НА САМУИЛ В ТЕСАЛИЯ

 

  Когато през 976 г. Йоан Цимисхий умира и на византийския трон сяда осемнадесетгодишният Василий II, империята е обхваната от размирици. Самуил се възползва и пренася войната в югозападната част на Балканския полуостров. Прлез 977 г. той настъпва в Тесалия и обсажда силната крепост Лариса. По това време в нея се намира резиденцията на българския болярин Димитър Полемарх, който минава на страната на Василий II и става управител на Елада. След тригодишна обсада той признава властта на Самуил, който продължава похода си на юг. Бойците му се сражават безпощадно и опустошават Тесалия. Василий II се опитва да им се противопостави, но търпи поражение. С голяма войска и с традоборни машини българите обсаждат крепостите Салона и Галаксидион. С таран пробиват голяма дупка в стената на Галаксидион, нахлуват в крепостта и започват ожесточен бой по улиците й. със сетни сили защитниците успяват да отблъснат нападението. През това време обаче Салона е превзета и Самуил съсредоточава всичките си сили срещу Галаксидион. Като виждат, според „Галаксидийска хроника”, „една толкова неизброима войска, въоръжена с дълги копия и и звънредно много стрели и шлемове, които блестели като слънце”, ромеите изтръпват от страх и с корабите си избягват по островите, а крепостта е срината от българите.

 

 

  ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЛАРИСА

 

  Докато Самуил превзема твърдините на юг, Василий II назначава нов управител на Лариса. Така тя става заплаха в тила на българите и трябва да бъде обсадена отново. Самуил решава да не пролива кръвта на бойците си и проявява изключителен талант на тактик. По време на обсадата, която продължава нови 3 години, той разрешава на жителите да засяват нивите си, а по време на жътвата затяга обръча и прибира реколтата. Гладът наляга защитниците. Те изяждат кучетата и магаретата си, а после започват да варят дори кожите им. Една жена стига до там, че изяжда бедрото на умрелия си съпруг. На края жителите не издържат и предават крепостта, след което са преселени във вътрешността на България. Пожален  е само родът на болярин Никулица. Самуил натоварва трофеите, прибира се в Преспа и я превръща в своя столица.

  Превземането на Лариса и покоряването на Тесалия имат стратегическо значение. С тези победи българите спечелват двубоя с Византия за влияние в западната част на Балканския полуостров.

 

 

 

Утре внимателно ще го прочета и ще си го принтирам...малко съм уморена и не мога да се съсредоточа.. .Благодаря за хубавия постинг!!!