Зимните порои са издълбали стръмния пролом, който прорязва Висок Атлас в Мароко

Там, където река Дадес прорязва суровите върхове на Висок Атлас, се извива тесен пролом и си пробива път между стени, които се извисяват до замайващата височина от 500 м. Когато слънцето се издигне високо в небето и лъчите му докоснат мрачните стени, черните скали променят цвета си и преминават през нюансите на зелено, червено и дори яркожълто, в зависимост от сезона и от часовете на деня.
  Преди около 200 милиона години скалите представлявали коралови рифове на дъното на море, но през последните няколко милиона години движенията на земната кора постепенно ги повдигнали и нагънали и така се образували планините Висок Атлас. Тяхната геоложка история е изписана по разноцветните пластове пясъчник, варовик и мергел, които са прошарили стените на клисурата.
  Зимните бури са изсичали пътя на реката в продължение на хиляди години. От ноември до март над Атласките планини се спуска пелена от поройни дъждове и малкото поточе или сухото речно корито се превръщат в разярена водна маса. В този кратък период обилните валежи могат да увеличат двадесетократно речния обем. На арабски тезе реки се наричат "уади" или "уеди".
  Когато водите на Дадес са в стихията си, отломки, довлечени от реката чак от планинските върхове, набраздяват ронливите скали по речното корито и ги прорязват все по-надълбоко. На места ерозията е придала на скалите причудливи форми на маси за хранене, пирамиди и остри, назъбени върхове, както и на странни човешки силуети, които местните наричат "Хълмовете на човешките тела".


От снегове към пясъци

  Висок Атлас е верига в западната част на Атласките планини, простираща се на площ от 740 км и разделяща Мароко на две чсти. Дадес извира от покрит със сняг планински връх, после поема 350 км на югозапад и се слива с река Драа при Уарзазат - оазис и бивш френски курорт в Северна Сахара.
  В долното си течение реката преминава през палмови и бадемови горички и поля, разделени от плетища с розови насаждения, отглеждани за производството на розова вода. През лятото се раждат фурми, а през есента ги сушат върху плоските покриви, за да бъдат продадени по-късно на местния сук (пазар).
  Клисурата на Дадес е на 24 км нагоре по течението на реката от пазарния град Бумалн. До там бреговете са осеяни с древни цитадели (касби) и укрепени селища (ксур), а също и с поля с плодородна червена почва, където растат орехови и бадемови дървета. "Хълмовете на човешките тела" се намират на 15 км от Бумалн. Със стесняването на клисурата пътят се изравнява с нивото на реката, а стръмните стени от седиментни скали подсигуряват приветлива сянка от палещото слънце. Пътят пресича мост при Айт Удинар и оттук нататък следва най-тясната и живописна част от клисурата. Чакълена пътека се изкачва до Мсемир, откъдето преходът става много труден поради склоновете на Атлас, надвиснали над самата река.


Клисурата на Тодра

  Североизточно от клисурата на река Дадес се намира забележителният пролом на Тодра. До там се стига по пътя от Тинерхир, покрай кристално чистите води на Тодра. Високи финикови палми хвърлят защитна сянка върху лозя, маслинови горички, орехови и нарови дървета. Долината се стеснява в клисура и скалите се извисяват на 300 м, а в най-тесния проход ширината е едва 9 м. Шумни африкански скални лястовици кръжат над гнездата си, а на високо се реят величествени ястребови орли.
  Близо до клисурата тече бистър поток, почитан от берберите като чудотворен. Те вярват, че ако бездетна жена нагази във водите му и призове Аллах, ще зачене. Пътят се губи при клисурата на Тодра, въпреки че с високопроходим автомобил може да се продължи към Висок Атлас. Северно от селището Тамтатушти опасни планински пътища водят на запад до Мсемир, разположен над клисурата на Дадес, а от там на юг до Бумалн е един от най-красивите маршрути на Северна Африка.


Планинци

  Векове преди идването на арабите в региона берберите са живели тук като мигриращи пастири. Те са наследници на завоеватели от Западна Азия, които се разпръснали из Северна Африка. След X в пр.н.е. достигнали до Мароко и в началото на VIII в. приели исляма. Те предпочитали планините и независимо от трудните условия изграждали укрепления, където можели да живеят на свобода според своите разбирания, далеч от примамливите удоволствия на градовете.
  Най-ценното им качество била храбростта в битките. Ако заподозрели в страхливост мъж от племето, го карали да носи малка шапка на темето и му позволявали да се храни едва след като жените са приключили с яденето. Законите на гостоприемството се съблюдавали стриктно и след като двама бербери са яли хляб на една трапеза, те се защитавали взаимно до смърт. През 20-те години на XX в. британският пътешественик УолтърХарис описва живота им като "войнствен и мрачен... във всяко семейство има кръвна вражда". Но въпреки това съществували и радостни събития, а трубадурите пеели песни и разказвали различни истории.
  Берберите лекуват раните по необикновен начин. Краищата на раната се доближават и там се поставя жива червена мравка. Щом тя захапе кожата, й откъсват главата, а челюстите й остават като скоби, които падат веднага, щом раната заздравее.
  И до днес берберските жени са с по-освободени нрави от арабските си посестрими. Те се разхождат незабулени и често се омъжват по любов. Момичетата имат водеща роля в берберските сватби. Северно от Тинерхир, около градчето Имилчил се провеждат традиционни панаири (мусеми). Там 14-15 годишни девойки с тежък грим и дрънчащи сребърни накити се срещат с потенциални съпрузи и се пазарят за цената си като невести. Ако се разберат, родителите им уреждат сватбата.