* * *

  „Монблан” избухна в 9 часа и 6 минути.

  Любопитните, които се бяха струпали по улиците, за да гледат подпаления кораб, видяха много малко. Една нереална, ослепителна светлина заля града. Тя се задържа дълго, неправдоподобно дълго – почти четири-пет секунди.

  И после всичко изчезна, защото дойде ударът – на две последователни вълни. Той помете мигновенно всички сгради около кея на Халифакс и отсреща – в Дартмът. Събори каменните домове по хълма, изтръгна дърветата от корен, преобърна върху кейовете корабите, които чакаха да бъдат разтоварени.

  Над града се вдигна черен стълб от дим, пепел и прах. След ослепителната светлина на експлозията, заливът потъна в мрак.

  Това още не беше всичко. От океана, през тесния залив, де устреми вълна, висока повече от десет метра. Беше я предизвикал взривът. Тази стена от вода се стовари върху кея на Халифакс, нахълта навътре в залива и с бързината на експрес удари върху пристанището Бедфърд. Малките кораби се преобръщаха като детски играчки и потъваха, по-големите се забиваха в дървените кейове. Крайцерът, който последен се бе опитал да помогне, бе запокитен в плитчините с разкъсан борд. „Имо” бе изхвърлен на брага, смачкан, с отнесени комини и мачти.

  Минаваха минута след минута, димът започна да се разсейва. И сред писъците на ужас  и отчаяние вече се виждаше какво беше останало от Халифакс.

  Напълно разрушени се оказаха сградите около пристанището. Там бяха дадени най-много жертви. Магазини, канцеларии, училища и болници вече ги нямаше. По-нагоре, по хълма, бяха съборени голямата част от домовете. Сравнително по-запазени сгради можеха да се видят едва на повече от два километра. Бяха рухнали кметството, рибният завод, леярският завод, текстилната фабрика, църквите, складовете ...

  Градът вече не можеше сам да си помогне, той беше безсилен дори да спаси живо погребаните под развалините. В добавка пламнаха пожари и по ръзвалините полазиха пламъци и дим. Оцелелите бягаха в панически ужас, понеже очакваха нови взривове. Разнасяха се викове, че немците бомбардират града.

  Понеже телеграфната и телефонната мрежа бяха разрушени, тежко удареният град остана и отрязан от света. От Бедфърд и Дартмът полетяха съобщения, че Халифакс е засегнат от експлозия, но никой не можеше да обясни причината. А онези, които я знаеха, предпочетоха за момента благоразумно да я премълчат.

  Под развалините на Халифакс загинаха над 4000 души, 10 000 бяха ранени, от тях над 450 ослепяха, други 800 останаха сакати за цял живот. Но, разбира се, това бяха официалните данни, които скриваха доста от истината. (познато, а? бел. моя) Убитите и ранените бяха много повече. Не се знаеше и броят на безследно изчезналите – онези, които въобще не можаха да бъдат намерени.

  Щетите също бяха огромни. Напълно разрушени бяха към 1500 учреждения, домове и предприятия. Тежко повредени бяха 12 000 сгради. Почти цялото оживяло население на Халифакс беше останало без покрив.

  Към нещастието се добави и снежна буря. Тя започна още на 7 декември вечерта. Свежото утро се смени с мрачен следобед, а по-късно от океана налетяха сивочерни облаци. Изви вятър, примесен с остър хрущящ сняг. Само за час-два развалините на Халифакс потънаха под снежните навеи.

  Нещастието развърза ръцете на всички тъмни сили. Из развалините плъзнаха мародери. Те грабеха полуразрушените магазини, влезаха в изоставените домове и обираха труповете. В мрака на снежната нощ се разнасяха изстрели и отчаяни викове.

  Първата помощ беше изпратена от по-малко пострадалите съседни градове Дартмът и Бедфърд. Веднага след нея пристигна и войска. Градът бе заобиколен, в него бе обявено военно положение. Крадците и мародерите бяха разстрелвани на място без много церемонии. Военните команди започнаха да разравят съборените сгради, да търсят затрупани, които още биха могли да бъдат спасени.

  На 9 декември в залива пристигнаха кораби от Ню Йорк и Бостън, които докараха храна, палатки и медикаменти. В Бедфърд спря санитарен влак с хирургическо отделение.

  Животът постепенно се връщаше. Той не се върна само за хилядите убити. И никаква помощ не можеше да притъпи болката за загиналите близки. В следващите десетилетия Халифакс щеше да живее с кошмарния спомен за деня 6 декември.

                                                                    (следва продължение)