БИТКАТА ВЪВ ВЪРБИШКИЯ ПРОХОД - 26 ЮЛИ 811

"...като наблюдавали от планините, че (ромеите) обикалят  и се лутат, българите наели срещу заплата авари и околните славянски племена, въоръжили по мъжки жените и на петнадесетия ден от нахлуването им, призори в събота ги нападнали докато почти още спели. (Ромеите), като се вдигнали и бързо се въоръжили, започнали сражения. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо, те били жестоко избивани. Другите, като видели това, ударили в бягство."
                                           Из "Анонимен ватикански разказ"  


След падането на Сердика Никифор І Геник решава да унищожи веднъж завинаги България и предприема реформи, които повишават числеността и боеспособността на армията. На бойна нога са вдигнати всички войски на империята - и от мала Азия, и от Европа. 


НАШЕСТВИЕТО

  През май 811 г. шестдесетхиляднавизантийска армия потегля от Цариград, начело със своя император. Когато достига крепостта Маркели, кан Крум протяга ръка за мир, но Никифор високомерно отхвърля предложението му и повежда войските си през Стара планина към Плиска. За съдбата на България настъпват критични дни. В първите сражения бойното щастие е на страната на нашествениците и българите търпят поражения. За да съхрани войската, Крум решава стратегически да изостави Плиска и дори съкровището си в Ръцете на Никифор. Във време, когато превземането на столицата означава превземане на цялата държава, това е наистинасмело решение! В града ромеите се отдавмат на безчинства, грабежи и пиянство. Избиват деца и старци, прерязват жилите на воловете и правят ремъци от слабините им. Жестокостта на императора е безпримерна - той заповядва да хвърлят малките деца на земята и да минават отгоре им с дикани за вършеене на жито.
  Но Никифор явно не предполага колко могъщ противник  е предизвикал на живот и смърт. кан Крум издига България до велика сила в тогавашния свят, чийто възможности за отпор далеч не са изчерпани с първите неуспехи. За да приспи бдителността на врага, той отправя повторно предложение за мир, а в същото време трескаво се подготвя за разплата. Решава да отреже пътя на Никифор за отстъпление и издава заповед да се преградят с дървени стени старопланинските проходи. Свиква във войската аварски отряди, въоръжава дори жените и привлича за съюзници славянските племена извън пределите на България. Надменният император отхвърля мирното предложение и продължава да разграбва града. Самозабравил се, ходи по улиците и казва: "Ето...аз искам да построя тук град на мое име, за да стана именит във всички бъдни поколения". Но на върха на триумфа си, внезапно решава да напусне Плиска, опожарява я и поема по обратния път към Върбишкия проход. Вероятно причината е заплаха в тила от Крумовите съюзници - славяните в Тракия.


ОТВЕТНИЯТ УДАР

  по пътя нашествениците продължават да безчинстват над мирното население. Но всяка тяхна стъпка е зорко следена от българските съгледвачи. В началото на прохода ромеите се разполагат на почивка, разпръсквайки частите си далеч една от друга. През нощта на 26 юлибългарите ги обкръжават и на разсъмване идва часът на разплатата. Атаката е изненадваща и мълниеносна. Главният удар е насочен към центъра, където е императорската гвардия. Крумовите войни се сражават толкова ожесточено, че ужасен, Никифор казва: "Дори крилати да бяхме станали, никой да не се надява, че ще избегне гибелта". Ромеите не издържат на удяря и, обзети от паника, се впускат в позорно бягство. Част от тях, между които всички патриции и други началници, се втурват към близката река Камчия, но тя е тинеста и мъчнопроходима. Първите, които навлизат в нея, засядат в тинята и са прегазени от напиращите отзад. Реката се изпълва до такава степен с хора и коне, че българите преминават върху им и преследват успелите да преминат. Почти всички патриции са безпощадно избити, а мнозина падат в плен. Между пленниците е и доместикът на схолите (началникът на императорската гвардия) Петър, заедно с петдесет първенци. Други хукват към прохода, но там стигат до високата и здрава преграда, която българите са изградили, за да отрежат пътя им за бягство. Ромеите изоставят конете си и със сетни сили се покачват отгоре й, опитвайки се да я пескочат. За техен ужас, от външната й страна е изкопан дълбок ров. Те падат в него, чупят крайниците си и умират в мъки. На някои места бягащите запалват оградата. Още горяща, тя пада върху рова. С конете си ромеите се опитват да преминат по горящите греди, но те се срутват заедно с тях в рова.
  Разгромът на византийската войска е пълен. Българите преследват остатъците й до пълното им унищожение. Малцина успяват да се спасят, но много от тях по-късно умират от раните си. Такава е съдбата на императорския син Ставракий, който е тежко ранен и скоро след битката умира. Самият Никифор І Геник пада убит в боя. Главата му е отсечена и набита на кол за показ пред славянските пламена. Кан Крум заповядва да направят от черепа му окована със сребро чаша и пие от нея с хранените си хора и славянските князе.
  Империята е потресена от вестта за страшното поражение. Рухва митът за непобедимостта на императора. За втори път след 378 г., когато император Валент намира смъртта си в битката срещу вестготите при Адрианопол (Одрин), византийски василевс оставя костите си на бойното поле. Византия е съкрушена, а България е спасена от надвисналата опасност.


                                                        

За мен като българка бе гордост да узная как нашите храбри воини са преминали през река, изпълнена "до такава степен с хора и коне, че българите преминават върху им и преследват успелите да преминат".
Да, нека ромеите и всеки посегнал на българските извечни земи (пардон, ние автохтони ли бяхме? и да не сме, ще станем, колко му е за народ, който до ден днешен не плува, защото умее да стъпва по хора и добре накиснати коне), нека всеки агресор гине в мъки с изпочупените си крайници в зъби.