Прочетен: 2010 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2008 18:18
Вътре бяха само капитан Смит и Томас Ендрюз, а на масата пред тях беше разпрострян чертежът на "Титаник". Лицето на Томас Ендрюз Беше неузнаваемо - от жизнерадостния и самоуверен израз не бе останало нищо. То беше бледо, с пепеляв отсенък. По челото на капитана се бяха спуснали две отвесни бръчки, скулите му бяха изопнати.
Лорд Исмей приближи мълчаливо - те го викаха, те бяха длъжни да говорят!
- Сър - рече капитан Смит глухо, - сър Ендрюз желае да ни каже нещо. Но преди него - аз. Корабът се натъкна на айсберг и получи пробойна. По моите изчисления - голяма ... твърде голяма.
Той пое дъх и продължи:
- Мисля, че е около осемдесет метра или повече. Водата нахлува в шест предни камери. Напълно наводнено е пощенското отделение, част от трюма, пълнят се две котелни камери. Вече наредих спирането на двигателите. Преградните врати ... - той се запъна - ... те не осигуряват херметичност, каквато е необходима! Това е. - Той се обърна към Ендрюз. - Сър, Вашето мнение?
Ендрюз положи ръка на чертежа. Пръстите му бавно започнаха да очертават местата, където нахлуваше вода. Той нищо не казваше и в това, че не проронваше нито дума и че лицето му ставаше все по-сиво, имаше нещо безкрайно зловещо. Лорд Исмей разбра още преди Ендрюз да проговори.
- Господа ... - с усилие промълви Ендрюз, - ... "Титаник" ще потъне! При две или три залени камери той може да се държи над водата ... но шест в носовата част! Ще потъне! - повтори той бавно.
В каютата се възцари мълчание.
- Сигурен ли сте? - попита след малко Исмей.
- Абсолютно! Господи, какъв кораб!
- Престанете! - прекъсна го остро Исмей. - Трябвало е да мислите за това преди! Въпрос: в какъв срок ще потънем?
Ендрюз като в унес отговори:
- Два часа ... За около два часа. Може би и повече.
Лорд Исмей преглътна. После се обърна към капитан Смит:
- Капитан Смит, нося със себе си изключително важни документи на компанията. Осигурете качването ми в първата лодка! Ще забавите с пет минути даването на тревога за пътниците, докато се пиготвя!
Да забавя тревогата? - вдигна вежди Смит. - Това може да струва живота на мнозина!
- Ще забавите тревогата! Вие сте виновен за катастрофата и трябва поне малко да се отплатите на компанията. Ако тези документи отидат на дъното, десетки хора ще бъдат разорени! Наредете на един от офицерите да ме придружава и да ми осигури място в първата лодка! Кого определяте?
В сивите очи на капитана Исмей прочете нескривано презрение.
- Името? - настоя Исмей.
- Добре. Вторият офицер Лайрхорлер ще бъде с вас.
Исмей се обърна към Ендрюз.
- Имате ли нещо да добавите? Нещо, което би било от значение?
Вместо него се обади капитанът.
- В двата сейфа има злато и ценни книжа. Аз ще остана на корба до последния момент. Кой ще се погрижи за тях?
- Ще донесете всичко лично и ще го предадете под охрана на офицерите от втората лодка! - отговори Исмей светкавично.
Това бяха чужди пари и злато. Той не искаше да ги взема със себе си. Не искаше ненужно да се излага на рискове - да бъде нападнат в суматохата при потъването или пък после към него да бъдат предявявани различни претенции. За чуждото - друг трябваше да се грижи.
- Добре. Това е всичко - каза капитан Свит- - И нека бог ни помага!
Той се прекръсти. Ендрюз и Исмей го последваха.
Тримата излязоха от каютата. Капитан Смит избърза към телеграфа. Ендрюз бавно, сякаш вече нищо не се отнасяше до него, се запъти към каютата си, а Исмей пъргаво се заизкачва по стълбите към своя апартамент.
На кораба вече се чувстваше тревога. Хора минаваха и високо разговаряха.
- Казват, че в котелното имало вода! - рече един възрастен плешив мъж, който бе излязъл в коридора наметнат с халат. Той разговаряше с други двама, които стояха пред каютата. - А стюардите никакви ги няма!
По каютите се чуваха гласове, някъде нещо се събаряше с шум. Светлината по коридорите бе започнала видимо да намалява, крушките мъждееха с жълти кръгове наоколо.
"Крайно време е!" - помисли Исмей. "Бързо, но без паника! Не бива другите да разберат какво става!"
Всяко негово движение беше точно премерено. Той не губеше нито секунда. Отключи и влезе в апартамента си. Извади от касата приготвеното куфарче, отвори гардероба и плъзна поглед по дрехите си. Избра едно леко, но топло сако от камилска вълна. Сложи на главата си спортен каскет, погледна обувките си. Бяха здрави, сигурни обувки. Облече палтото и откачи телефонната слушалка.
- Госпожице - опита се да говори спокойно Исмей, - свържете ме веднага с втория офицер Лайрхорлер! Намерете го където и да е!
- На услугите ви, сър! - отговори телефонистката. В гласа й имаше нескривано напрежение.
"Тя знае! - помисли Исмей. - Разбира се, подслушвала е разговорите!"
- Лайрхорлер на телефона! - чу се мъжки глас. - Сър, капитан Смит ми нареди да ви чакам! След минута ще бъда на лодъчната палуба.
"Значи все пак е успял да свърши това!" - прецени със задоволство Исмей. Задоволство, примесено със страх. (следва продължение)
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола