Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2008 23:02 - ГОЛЕМИТЕ КАТАСТРОФИ-TITANIC,1912 (продължение)
Автор: gothic Категория: Други   
Прочетен: 2010 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 29.04.2008 18:18


  Вътре бяха само капитан Смит и Томас Ендрюз, а на масата пред тях беше разпрострян чертежът на "Титаник". Лицето на Томас Ендрюз Беше неузнаваемо - от жизнерадостния и самоуверен израз не бе останало нищо. То беше бледо, с пепеляв отсенък. По челото на капитана се бяха спуснали две отвесни бръчки, скулите му бяха изопнати.
  Лорд Исмей приближи мълчаливо - те го викаха, те бяха длъжни да говорят!
 - Сър - рече капитан Смит глухо, - сър Ендрюз желае да ни каже нещо. Но преди него - аз. Корабът се натъкна на айсберг и получи пробойна. По моите изчисления - голяма ... твърде голяма.
  Той пое дъх и продължи:
  - Мисля, че е около осемдесет метра или повече. Водата нахлува в шест предни камери. Напълно наводнено е пощенското отделение, част от трюма, пълнят се две котелни камери. Вече наредих спирането на двигателите. Преградните врати ... - той се запъна - ... те не осигуряват херметичност, каквато е необходима! Това е. - Той се обърна към Ендрюз. - Сър, Вашето мнение?
  Ендрюз положи ръка на чертежа. Пръстите му бавно започнаха да очертават местата, където нахлуваше вода. Той нищо не казваше и в това, че не проронваше нито дума и че лицето му ставаше все по-сиво, имаше нещо безкрайно зловещо. Лорд Исмей разбра още преди Ендрюз да проговори.
  - Господа ... - с усилие промълви Ендрюз, - ... "Титаник" ще потъне! При две или три залени камери той може да се държи над водата ... но шест в носовата част! Ще потъне! - повтори той бавно.
  В каютата се възцари мълчание.
  - Сигурен ли сте? - попита след малко Исмей.
  - Абсолютно! Господи, какъв кораб!
  - Престанете! - прекъсна го остро Исмей. - Трябвало е да мислите за това преди! Въпрос: в какъв срок ще потънем?
  Ендрюз като в унес отговори:
  - Два часа ... За около два часа. Може би и повече.
  Лорд Исмей преглътна. После се обърна към капитан Смит:
  - Капитан Смит, нося със себе си изключително важни документи на компанията. Осигурете качването ми в първата лодка! Ще забавите с пет минути даването на тревога за пътниците, докато се пиготвя!
  Да забавя тревогата? - вдигна вежди Смит. - Това може да струва живота на мнозина!
  - Ще забавите тревогата! Вие сте виновен за катастрофата и трябва поне малко да се отплатите на компанията. Ако тези документи отидат на дъното, десетки хора ще бъдат разорени! Наредете на един от офицерите да ме придружава и да ми осигури място в първата лодка! Кого определяте?
  В сивите очи на капитана Исмей прочете нескривано презрение.
  - Името? - настоя Исмей.
  - Добре. Вторият офицер Лайрхорлер ще бъде с вас.
  Исмей се обърна към Ендрюз.
  - Имате ли нещо да добавите? Нещо, което би било от значение?
  Вместо него се обади капитанът.
  - В двата сейфа има злато и ценни книжа. Аз ще остана на корба до последния момент. Кой ще се погрижи за тях?
  - Ще донесете всичко лично и ще го предадете под охрана на офицерите от втората лодка! - отговори Исмей светкавично. 
  Това бяха чужди пари и злато. Той не искаше да ги взема със себе си. Не искаше ненужно да се излага на рискове - да бъде нападнат в суматохата при потъването или пък после към него да бъдат предявявани различни претенции. За чуждото - друг трябваше да се грижи.
  - Добре. Това е всичко - каза капитан Свит- - И нека бог ни помага!
  Той се прекръсти. Ендрюз и Исмей го последваха.
  Тримата излязоха от каютата. Капитан Смит избърза към телеграфа. Ендрюз бавно, сякаш вече нищо не се отнасяше до него, се запъти към каютата си, а Исмей пъргаво се заизкачва по стълбите към своя апартамент.
  На кораба вече се чувстваше тревога. Хора минаваха и високо разговаряха.                                                 
  - Казват, че в котелното имало вода! - рече един възрастен плешив мъж, който бе излязъл в коридора наметнат с халат. Той разговаряше с други двама, които стояха пред каютата. - А стюардите никакви ги няма!
  По каютите се чуваха гласове, някъде нещо се събаряше с шум. Светлината по коридорите бе започнала видимо да намалява, крушките мъждееха с жълти кръгове наоколо.
  "Крайно време е!" - помисли Исмей. "Бързо, но без паника! Не бива другите да разберат какво става!"
  Всяко негово движение беше точно премерено. Той не губеше нито секунда. Отключи и влезе в апартамента си. Извади от касата приготвеното куфарче, отвори гардероба и плъзна поглед по дрехите си. Избра едно леко, но топло сако от камилска вълна. Сложи на главата си спортен каскет, погледна обувките си. Бяха здрави, сигурни обувки. Облече палтото и откачи телефонната слушалка.
  - Госпожице - опита се да говори спокойно Исмей, - свържете ме веднага с втория офицер Лайрхорлер! Намерете го където и да е!
  - На услугите ви, сър! - отговори телефонистката. В гласа й имаше нескривано напрежение.
  "Тя знае! - помисли Исмей. - Разбира се, подслушвала е разговорите!"
  - Лайрхорлер на телефона! - чу се мъжки глас. - Сър, капитан Смит ми нареди да ви чакам! След минута ще бъда на лодъчната палуба.
  "Значи все пак е успял да свърши това!" - прецени със задоволство Исмей. Задоволство, примесено със страх.         (следва продължение)




Гласувай:
0



1. анонимен - поздрав от мен и си знаеш,
29.04.2008 16:01
чакам прилежно, а докосването е много нежно и следобедно в следващия постинг...
:-)))
цитирай
2. анонимен - titanik
11.08.2009 13:44
28.04.2008 23:02 - ГОЛЕМИТЕ КАТАСТРОФИ-TITANIC,1912 (продължение
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gothic
Категория: Музика
Прочетен: 15647694
Постинги: 12171
Коментари: 12482
Гласове: 42812
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031