Постинг
22.04.2008 00:50 -
ГОЛЕМИТЕ КАТАСТРОФИ-TITANIC,1912 (продължение)
ЛОРД БРЮС ИСМЕЙ
Ударът завари лорд Брюс Исмей в малкия салон за гости, който бе разположен до апартамента му. Беше поканил след вечеря няколко души, с които поддържаше контакти още преди тръгването на "Титаник", но с които смяташе, че трябва да има по-близко познанство. Това бяха милиардерът Астор с младата му годеница и банкерът Хугенхайм с жена си. Двама от личните му прислужници в безупречни бели фракове поднасяха напитките. В дъното на салона един пианист набираше акорди на рояла и свиреше спокойни и приятни мелодии.
Беше сервирано съвсем изискано. Върху стъклените масички блестяха кристални чаши, дополовина пълни със скъп коняк. Беше аранхо, портокалов коняк от Канарските острови, но на подвижните колички имаше избор от напитки, какъвто само лорд Исмей би могъл да предложи - от почти прозрачното саке до канеления рам от Ямайка. В купичките искреше лед, а зад тях в порцеланови фруктиери бяха наредени тропически плодове.
Разговорът вървеше малко вяло, и то по вина на младата годеница на лорд Астор. Тя беше едно от онези изискани създания, които навсякъде и във всичко внасяха нотка на пресиленощ и напрежение, главно за да подчертаят собствената си личност (За век-нищо ново, бел. моя) А тъкмо напрежение на лорд Исмей не му беше нужно. Той искаше спокоен, приветлив разговор, леко подлютен със светски клюки, в който няма делови въпроси и в който всички си почиват. Деловите въпроси щяха да дойдат утре, други ден или след седмица и много по-лесно щяха да бъдат разрешени след спомена за една такава спокойна вечер.
Ударът събори чашките върху масичките, конякът потече върху килима. Жените изпищяха и скочиха от креслата. Надигнаха се и мъжете. Вторият удар ги олюля отново.
- Спокойно, господа! - каза лорд Исмей. - Момент!
Той отвори вратата и кимна на единия от прислужниците, който седеше отвън:
- Марк! Иди и разбери веднага какво се е случило!
Прислужникът забърза по коридора, а лорд Исмей се върна в салона, вдигайки успокоително двете си ръце:
- Сега ще узнаем! Спокойно, господа, едва ли е нещо сериозно!
- Може би е по-добре да се върнем в каютите си? - предложи банкерът.
- Веднага ще разберем положението! - рече Исмей и се отправи към апартамента си. - Почакайте, ще позвъня на капитана!
Той излезе, като остави вратата отворена. Гостите започнаха да се взират навън през прозорците, но салонът беше високо - на лодъчната палуба, и не се виждаше нищо. Наблизо се чуваха припрени стъпки и разговор, който обаче не звучеше тревожно.
Лорд Исмий се върна след минута. Лицето му беше спокойно.
- Нищо особено, господа! - съобщи той. - Говорих с дежурния старши офицер. Изглежда, че сме в ледено поле и ще се наложи да почакаме малко. сега се изясняват някои обстоятелства.
- Не се вижда никакъв лед - каза предпазливо барон Хугенхайм.
- Той е от другата, от дясната страна - кимна Исмей. - Ако излезем на палубата, ще го видим.
- Искам да се прибера! - заяви решително годеницата на лорд Астор.
- Да, най-добре е да се приберем! - съгласи се Астор.
Лорд Исмей изпрати гостите си до коридора, като изказваше съжаление за непредвиденото прекъсване на вечерта, и ги покани да му гостуват пак още утре. Разделиха се, той се върна в салона и стоя няколко минути замислен, гледайки как прислужникът събира чашите и почиства килима. После се отправи към апартамента си.
Там, на вратата, го посрещна звънът на телефона. Мърдок му предаде молбата на капитана да го види в капитанската каюта, и то веднага.
- Имате ли някакви допълнителни сведения? - запита Исмей. - какво става долу?
- Корабът е получил пробойна, сър! - рече с понижен глас Мърдок. - Тук още не знаем какво е положението.
Исмей сви устни. По лицето му, тренирано от дълги години да остава безизразно, премина тръпка. Той окачи слушалката и обгърна с поглед луксозната каюта и богато мебелирания хол. Ослуша се. Навън се чуваше скърцане и звън, корабът трептеше някак необикновено, макар и да се долавяше, че двигателите му работят на празен ход. Една камбанка биеше на равни интервали.
Той реши. Пристъпи към желязната каса, измъкна от джоба на смокинга си ключ и я отвори. Вътре, подредени в папки, лежаха документи, имаше чекова книжка и няколко пачки банкноти. Лорд Исмей се обърна, извади от шкафа с дрехите едно малко куфарче и натика документите и парите в него. Заключи го, постави го на долния рафт на касата и заключи и нея. После бързо смъкна смокинга и облече един по-обикновен тъмен костюм. Мислите му бяха точни и ясни. Нещо в полуобясненията на Мърдок не му харесваше. Не се знае напълно положението - какво означаваше това? Ака беше просто и нямаше основания за тревога, Мърдок щеше да каже. И това, че капитан Смит не бе на мостика, а го викаше в каютата си веднага!
Всичко трябваше да се предвиди, нищо не можеше да се оставя за после! Ако на корабазапочнеше паника, тогава всяка секунда, всяка подробност щеше да е важна. Даже това, че щеше да се озове сред тълпата в неудобния смокинг!
Но за сега не беше нужно да се избързва. Само готовност, нищо повече.
Той заключи грижливо двете врати на апартамента си и се отправи към капитанската каюта. Почука и влезе. (следва продължение)
Ударът завари лорд Брюс Исмей в малкия салон за гости, който бе разположен до апартамента му. Беше поканил след вечеря няколко души, с които поддържаше контакти още преди тръгването на "Титаник", но с които смяташе, че трябва да има по-близко познанство. Това бяха милиардерът Астор с младата му годеница и банкерът Хугенхайм с жена си. Двама от личните му прислужници в безупречни бели фракове поднасяха напитките. В дъното на салона един пианист набираше акорди на рояла и свиреше спокойни и приятни мелодии.
Беше сервирано съвсем изискано. Върху стъклените масички блестяха кристални чаши, дополовина пълни със скъп коняк. Беше аранхо, портокалов коняк от Канарските острови, но на подвижните колички имаше избор от напитки, какъвто само лорд Исмей би могъл да предложи - от почти прозрачното саке до канеления рам от Ямайка. В купичките искреше лед, а зад тях в порцеланови фруктиери бяха наредени тропически плодове.
Разговорът вървеше малко вяло, и то по вина на младата годеница на лорд Астор. Тя беше едно от онези изискани създания, които навсякъде и във всичко внасяха нотка на пресиленощ и напрежение, главно за да подчертаят собствената си личност (За век-нищо ново, бел. моя) А тъкмо напрежение на лорд Исмей не му беше нужно. Той искаше спокоен, приветлив разговор, леко подлютен със светски клюки, в който няма делови въпроси и в който всички си почиват. Деловите въпроси щяха да дойдат утре, други ден или след седмица и много по-лесно щяха да бъдат разрешени след спомена за една такава спокойна вечер.
Ударът събори чашките върху масичките, конякът потече върху килима. Жените изпищяха и скочиха от креслата. Надигнаха се и мъжете. Вторият удар ги олюля отново.
- Спокойно, господа! - каза лорд Исмей. - Момент!
Той отвори вратата и кимна на единия от прислужниците, който седеше отвън:
- Марк! Иди и разбери веднага какво се е случило!
Прислужникът забърза по коридора, а лорд Исмей се върна в салона, вдигайки успокоително двете си ръце:
- Сега ще узнаем! Спокойно, господа, едва ли е нещо сериозно!
- Може би е по-добре да се върнем в каютите си? - предложи банкерът.
- Веднага ще разберем положението! - рече Исмей и се отправи към апартамента си. - Почакайте, ще позвъня на капитана!
Той излезе, като остави вратата отворена. Гостите започнаха да се взират навън през прозорците, но салонът беше високо - на лодъчната палуба, и не се виждаше нищо. Наблизо се чуваха припрени стъпки и разговор, който обаче не звучеше тревожно.
Лорд Исмий се върна след минута. Лицето му беше спокойно.
- Нищо особено, господа! - съобщи той. - Говорих с дежурния старши офицер. Изглежда, че сме в ледено поле и ще се наложи да почакаме малко. сега се изясняват някои обстоятелства.
- Не се вижда никакъв лед - каза предпазливо барон Хугенхайм.
- Той е от другата, от дясната страна - кимна Исмей. - Ако излезем на палубата, ще го видим.
- Искам да се прибера! - заяви решително годеницата на лорд Астор.
- Да, най-добре е да се приберем! - съгласи се Астор.
Лорд Исмей изпрати гостите си до коридора, като изказваше съжаление за непредвиденото прекъсване на вечерта, и ги покани да му гостуват пак още утре. Разделиха се, той се върна в салона и стоя няколко минути замислен, гледайки как прислужникът събира чашите и почиства килима. После се отправи към апартамента си.
Там, на вратата, го посрещна звънът на телефона. Мърдок му предаде молбата на капитана да го види в капитанската каюта, и то веднага.
- Имате ли някакви допълнителни сведения? - запита Исмей. - какво става долу?
- Корабът е получил пробойна, сър! - рече с понижен глас Мърдок. - Тук още не знаем какво е положението.
Исмей сви устни. По лицето му, тренирано от дълги години да остава безизразно, премина тръпка. Той окачи слушалката и обгърна с поглед луксозната каюта и богато мебелирания хол. Ослуша се. Навън се чуваше скърцане и звън, корабът трептеше някак необикновено, макар и да се долавяше, че двигателите му работят на празен ход. Една камбанка биеше на равни интервали.
Той реши. Пристъпи към желязната каса, измъкна от джоба на смокинга си ключ и я отвори. Вътре, подредени в папки, лежаха документи, имаше чекова книжка и няколко пачки банкноти. Лорд Исмей се обърна, извади от шкафа с дрехите едно малко куфарче и натика документите и парите в него. Заключи го, постави го на долния рафт на касата и заключи и нея. После бързо смъкна смокинга и облече един по-обикновен тъмен костюм. Мислите му бяха точни и ясни. Нещо в полуобясненията на Мърдок не му харесваше. Не се знае напълно положението - какво означаваше това? Ака беше просто и нямаше основания за тревога, Мърдок щеше да каже. И това, че капитан Смит не бе на мостика, а го викаше в каютата си веднага!
Всичко трябваше да се предвиди, нищо не можеше да се оставя за после! Ако на корабазапочнеше паника, тогава всяка секунда, всяка подробност щеше да е важна. Даже това, че щеше да се озове сред тълпата в неудобния смокинг!
Но за сега не беше нужно да се избързва. Само готовност, нищо повече.
Той заключи грижливо двете врати на апартамента си и се отправи към капитанската каюта. Почука и влезе. (следва продължение)
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. My second place - thegreatcollection
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола