Има страна в Сахара, чийто пейзажи, легенди и хора биха могли да са извор на вдъхновение за "Приказките на Шехерезада"

В Сахара няма хоризонт, поне докато слънцето е високо в небето. Има само млечна мараня, чиито граници може да са както близо, така и далече. Когато човек се движи на юг обаче, от оазиса Ин Салах към центъра на великата пустиня, бавно става свидетел на потъмняване в далечината и смрачаване и от двете страни на въображаемия хоризонт.







Постепенно пред погледа се материализира висока, безкрайна на вид скала, най външния бастион на Алжирския масив Ахагар. Впечатляващ дори за Африка, известна с дългия си списък от чудеса, той представлява огромен остров сред океана на Сахара, по площ почти колкото Франция. Заграден от три страни с надвиснали скали, на запад той преминава в Танезруфт (Земя на жаждата), в която в миналото всеки изостанал от кервана пътник бил обречен на смърт.

Въпреки, че е известен като планински масив, Ахагар (Хогар) е високо гранитно плато. В неговото сърце, в района Атакор, потоци от лава са покрили гранита със 180-метров пласт базалт, нацепен и разтрошен като огромна купчина шлака.



Тук се намира фантастичен ансамбъл от кули, издадени скали и остри, тънки върхове с височина до 3000 м, изградени от фонолит. Когато се охлаждали, скалите се разчупвали и образували дълги призми, оприличавани на тръбите на орган, въпреки че някои наподобяват забучени в земята гигантски аспержи. В един район на Атакор с площ от 777 кв. км се срещат над 300 такива монолита. Туарегите, номадско племе, свързано с Ахагар поне от 2000 години, наричат това място "Асекрем" (Края на света).



Сред планините няма растителност, както и из целия масив. Валежите са спорадични и краткотрайни, но в стръмните каньони водата се изпарява по-бавно, образува вирове и подхранва оскъдната зеленина, което създава илюзията прохлада. Въпреки че не са достатъчни, вировете са изключително важни за стадата на туарегите.

ЗАБУЛЕНИ ХОРА

Туарегите са впечатляващ народ. Високи и със светла кожа, мъжете се забулват още с влизането си в пубертета, като някои твърдят, че това ги предпазва от злите духове, които се вселяват в човека през устата. Те носят дълги мечове и ками, а щитовете им са изработени от кожа на бяла антилопа. Според някои изследователи това са наследниците на тайнствените войни с колесници, избягали от Либия към 1000 г. пр. н.е. и увековечени в скалните рисунки на Тасили.





Името "туареги" е от арабски произход и означава "изоставени от Бога", защото те доста късно са приели исляма и все още проявяват известни различия от опщоприетите вярвания. Жените на покриват лицата си, а туарегските семейства обикновено са моногамни.
  До края на XIX в. ахагарските туареги управляват голяма част от пустинята от градовете оазиси Таманрасет и Ин Салах. Те търгуват със слонова кост, злато и роби и заработват допълнително, като събират такси за охрана от минаващите кервани.



Когато перз 1881г. разбират, че начинът им на живот е застрашен от плановете на Франция да построи транссахарска железопътна линия, в отговор те избиват почти цялата експедиция, изпратена да проучи маршрута. Въпреки, че експедицията е зле организирана и ръководена, а мъжете от племето са със средновековни оръжия, пламенната туарегска атака и зловещият им външен вид им спечелват репутацията на непобедими в очите на французите, затова те ги превръщат в главни герои на различни легенди. Най-известа е тази, залегнала в романа "Атлантида" на Пиер Беноа от 1919 г. В него се разказва за Антинея, красивата кралица на Атлантида, която живее в замък в планината Ахагар и съблазнява и убива млади френски офицери. През 1925 г. археолози откриват скелет на жена, погребана с кралски почести. И популярната преса незабавно решава, че това е Антинея.
  Резултатът е магнетичен. Френски офицери претърсват планината за още доказателства и дори великият изследовател Анри Лот не остава равнодушен към легендата. През 1928 г. той открива в една отдалечена пещера скална рисунка на жена и твърди, че това е Антинея, сирената от незабравимата планина Ахагар.

 

за чудесния постинг! Влюбена съм в Сахарската пустиня, мечтая да видя и това място.... Благодаря ти!

благодаря. :)

Ако позволиш една любопитна подробност за туарегите. Те не са с бели а със сини наметала. Бели наметала се носят само от негрите-туареги(има и такива). Обяснението е, че синият цвят не пропуска ултравиолетовите лъчи и така ги предпазва от изгаряне.

преживяване е!този постинг е чудо!

Благодаря ти !

Благодарете на книгата, която ми послужи при този постинг, предишния за Тасили, както и тези, които ще последват. Имаме нужда от малко природни красоти, нали? Дори и никога да не успеем да ги видим. Нали за това съществува въображението? krotalka, благодаря ти за уточнението!

Чудесто пътешествие, благодаря!

на тая тема. Определено имаме нужда от тия неща.

Поздрави за идеята!