РАЗГРОМЪТ НА АРАБИТЕ ПРИ ЦАРИГРАД - 717-718

"...двама военачалници решили да се отправят на поход срещу българите, като единият от тях обсаждал града, а другият потеглил да се бие с българите. (Арабите), като влезли в сражение с тях, били победени и паднали убити над двадесет хиляди. А оцелелите, като се спасили от гибил, с голям позор се върнали при онези, от които се бяха отделили"
                                                                                                Из "Химн Акатист" 

В зората на осми век призракът на арабската заплаха надвисва над Европа - халифатът на Омеядите води непримирима борба с Византия и с Франкската империя за господство над тогавашния свят.

АРАБИТЕ
При династията на Омеядите (660-750 г.) арабите завладели огромни територии. Сирия, Иран, остров Кипър, Северна Африка, както и част от Испания попаднали под властта им. Те станали толкова могъщи, че встъпили в решителен двубой с Византия и с обсадата на Цариград през 717 г. застрашили самото й съществуване. Най-голямата сила на арабите била конницата, която се деляла на лека и тежка. Леката била въоръжена с лъкове и метателни копия. Тежките конници носели шлемове и ризници, и имали дълги копия, мечове и брадви. Пехотата също била лека и тежка. Леките пехотинци имали лъкове, а тежките - копия, мечове и щитове.

ПОМОЩ ЗА ВИЗАНТИЯ
  През 717 г. буреносните облаци над Цариград, а оттам и над цялата европейска цивилизация се сгъстяват. С двеста хилядна войска и с флота от 5000 кораба арабите обсаждат византийската столица.
  Войните на исляма са добре обучени и въоръжени. Прочутият пълководец Маслама Ибн Абдел-Малик, брат на халиф Сюлейман, дастава начело на сухопътните сили, а флотата е командвана от Умар.
  Добър пълководец и стратег, отличил се в предишните войни срещу арабите, император Лъв ІІІ Сириец отлично съзнава, че силите на империята са недостатъчни да отблъснат нашествието. той е принуден да потърси помощта на българския кан и, още преди арабските пълчища да се изправят пред кулите на Цариград, изпраща дипломатическа мисия до него. Тервел решава да помогне и от самото начало на обсадата арабите трябва да се бият на два фронта.
  Маслама разполага войската в укрепен стан и повежда лично четири хиляден отряд срещу българите, за да разузнае силите им. Само че българите изненадват отряда и го разгромяват, а маслама успява да избяга по чудо, преследван чак до укрепения лагер. Като разбира, че има насреща си  силен противник, пълководецът заповядва да изкопаят от море до море два срещуположни рова с насип. Единият към Цариград, другият - срещу българите. После отделя двадесетхилядна войска, която да пази арабите от българските нападения. Но и тя е разбита от българската конница. Войните на Маслама започват да се страхуват от българите повече, отколкото от ромеите. Идва необикновено сурова зима и те остават без провизии, наляга ги глад. положението им става по-тежко от това на обсадените. По думите на хрониста Михаил Сирийски, те се опитвали да заситят глада си, като изяждат и сметта от своите кораби. Започват да ядат дори труповете на мъртвите войници и да се бият едни срещу други, за да се нахранят.

КАТАСТРОФАТА НА АРАБИТЕ
  Но истинската катастрофа на арабската войска тепърва предстои. След тежката зима, през лятото на 718 г., тя се разделя на две части - едната остава, за да превземе града, а другата се отправя срещу българите. Завързва се битка на живот и смърт между две от най-добрите конници по това време. Тогава българите нанасят своя решителен удар. Арабите са разгромени и подложени на безпощадна сеч - според различниизточници са избити от 20 000 до 32 000 техни войни. Оцелелите панически се опитват да се спасят зад рова, а според английския монах Беда Преподобни - направо на корабите. 
  Цариград е спасен и на 15 август 718 г. арабите се оттеглят. Върху престижа на Омеядите е нанесен тежък удар. Българската победа има огромно историческо значение. Балканският полуостров и Европа са предпазени от арабското нашествие, предотвратени са тежки последици за европейските народи. това значение е осъзнато, макар и недостатъчно, и от западните летописци още през Средновековието.

КУБЕРОВА БЪЛГАРИЯ
  След гибелта на Велика България по-малкият брат на кан Аспарух, Кубер се установява със своето племе в Аварския хаганат. Не след дълго вдига бунт и разбива могъщия аварски хаган. Но силите му са по-малки от тези на кан Аспарух и той се преселва в Керамисийското поле, дн. Македония (земите на Битоля и Прилеп). Кан Кубер поддържа контакти както с Византия, така и с околните славянски племена. Около 695 г., чрез своя боил Мавър, той прави неуспешен опит да превземе Солун. Най-старият надпис на Мадарския конник свидетелства за тесните връзки на Куберова България с Плиска, още по времето на кан Тервел. През IX в. Куберовите бэлгари, заедно със славянските племена от дн. Македония, се присъединяват към Дунавска България и земите им стават една от най-здравите крепости на българската държавност и култура. Съществува хипотеза, че именно тези българи разгромяват арабската войска при Цариград.