В сърцето на Сахара, в една земя, почти лишена от живот, се намират тайнствени рисунки на животни и ловци.



  Заможните туристи достигат непристъпните Алжирски планини тасили с малки самолети. Не толкова богатите или просто любителите на приключения използват високопроходими автомобили, като пресичат пясък и чакъл, скали и плаващи пясъци, а въздухът сякаш трепти, защото температурата достига до 70 градуса по Целзий.
  Те са се отправили към една нетипична планинска верига, въпреки че тя се издига до 2250 м над морското ниво. Това е по-скоро пясъчниково плато, дълго 640 км и разделено на различни масиви, които от своя страна, са прорязани от безброй проломи и сухи речни долини сред хаоса от скали и заоблени голи каменни блокове. мястото притежава странна красота и е почти уникално по рода си.




  Най-добре е да го видите за първи път на зазоряване, когато тези разкривени своеобразни колони са леко обагрени в огненочервено, розово и пурпурно и хвърлят индигови сенки върху пясъка наоколо. След това, с малко усилие на въображението, те се превръщат в небостъргачи и катедрали, островърхи кули и комини.
  Въпреки, че носещият песъчинки вятър е творецът, изваял причудливите форми, разпалващи човешкото въображение, главният архитект тук се оказва водата. Бурните й потоци са издълбали долченки, самотни каменни пирамиди и монолити, пукнатини и плитки пещери.
  В далечно минало Сахара е била с много по-влажен климат. Много от сухите, изпълнени с пясък проломи и долини по южния й край са били заети от реки и езера. това, което понастоящем е пустиня, някога е било зелена савана.
  Превръщането на плодородната земя в пустош е бил изключително бавен процес. "Тасили Н"Аджер" означава "плато на реки", въпреки че е било безводно много преди началото на християнската ера.
  Групичка чепати кипариси на 3000 години, с вкопани в скалите корени в търсене на вода, са непреклонни в стлемежа си да оцелеят и са последните по рода си. Макар че образуват живи репродуктивни семена, земята е прекалено суха, за да се развият. Друг оцелял от миналото е дивата планинска овца, деляща територия с пустинни плъхове и птицата каменарче. Тази птица си прави гнездо с "климатик". Ако го построи върху голите скали, яйцата й ще се опекат от жестоката жега. тя струпва в сянката на някоя голяма скала купчина дребни камъчета и построява гнездото си от съчки в кухината на върха й. камъчетата служат дза изолация от горещия пясък и прохладните ветрове могат да преминават между тях. те са от порест пясъчник и абсорбират влагата в хладните нощи, а испаряващата се роса охлажда гнездото през деня.
  Преди векове платото било населено със съвършено различна фауна. Имало жирафи и антилопи, хипопотами, лъвове и слонове, а също и хора, чийто поминък бил отглеждането на добитък. Тази информация е известна от находките на древни животински  кости, но най-голямото и неоспоримо доказателство се явява скалната живопис на Тасили Н"Аджер.
   


ДРЕВНИ РИСУНКИ РАЗКАЗВАТ ЗА ПЛОДОРОДНА ЗЕМЯ



  Скалните рисунки и пещерните изображения пресъздават непосредствено историята за живота и смъртта на Тасили Н"Аджер. Изкуството на Тасили отдавна е познато на номадското племе туареги, което обитава Сахара, но не и на външния свят. През 50-те години на XX в. френският изследовател и етнолог Анри Лот прекарва две години тук заедно с асистентите си, правейки множество проучвания и снимки.



  Въпреки, че повечего рисунки излъчват сила и жизненост и са направени с пестеливи щрихи и необикновен усет към цветовете, те могат да се групират по стил и тематика в няколко периода. най-ранните от тях, датиращи между 6000 и 4000 г. пр. н. е., изобразяват мъже с негроиден произход на лов за слонове, бизони, хипопотами и диви овце с огромни рога - животни, типични за една по-зелена сахара, или пък носят специални костюми за някякъв племенен ритуал. Забелязват се и огромни бели същества - получовеци-полуживотни, което може би изобразяват боговете.



  Втората група фрески - между 4000 и 1500 г. пр. н. е., съдържа пасторални сцени на хора с големи стада пъстър добитък, а сред тях се различават жирафи и щрауси. Изобразини са картини на пиршества, на сватба, на заспали деца, завити с животински кожи, и на жена, която стрива зърното на брашно.



  През третия период обаче, между 1500 и 300 г. пр. н. е., Сахара се превръща в пустиня и там се заселват нови обитатели - въоръжени войни, които бясно препускат с колесници, теглени от два или три коня. Но не става ясно дали те са нашественици, съюзници или средиземноморска армия, която бяга от гнева на Фараона. Към 200-100 г. пр. н. е. конете постепенно изчезват и се появяват наивистични рисунки на камили. След този период не са открити повече изображения.



  Какво се е случило с хората, нарисували тези сцени? Дали са мигрирали на юг, щом земята се е превърнала в пустиня, или просто са измрели? Може би никога няма да узнаем.

Мерси за постинга.

:))) ще има още....

хиляди благодарности за направеното от вас