На 14 април сутринта Джон Филипс получил телеграма от кораба "Карония". Тя гласяла: "Плаващи на запад кораби съобщават за айсберги и ледени полета на 42 градуса северна ширина и 51 градуса западна дължина." 
  Филипс докладвал телеграмата. Това е установено. По-късно някои ще се опитат да прехвърлят отговорността върху него - че той е скрил или забравил да занесе на капитана или поне на първия помощник телеграмите за ледените планини. Вярно е, че две от телеграмите той не е докладвал. Но едва когато му станало ясно, че тези съобщения се посрещат с безразличие и даже нещо по-лошо - със зле скривана враждебност от страна на лорда. А Филипс ценял доброто си място на най-добрия от корабите...( Познато, а, скъпи работодатели!, бел. моя)
  Телеграми продължавали да пристигат. В един и половина часа по обяд телеграфирали "Балтик" и "Америка", по-късно "Калифорния". Съдържанието било подобно - ледени полета.
  В 19,30 часа била приета телеграма от "Месаба". Това е телеграмата, която е трябвало да вдигне на крак екипажа и командния състав, да принуди лорд Исмeй да даде съгласие за промяна в курса. Текстът е:
  "От "Месаба" до "Титаник" и до всички плаващи на запад кораби. Съобщавам за лед от 42 градуса до 41 градуса и 25 минути северна ширина и от 49 градуса до 50 градуса и 30 минути западна дължина. Видях голям брой айсберги, а също и ледени полета. Време хубаво, ясно."
  Малко след това била получена телеграма от "Калифорния": "Ние спряхме, обкръжени сме от лед."
  За тази телеграма от "Калифорния" по-късно ожесточено ще се спори дълги години, защото половин час след катастрофата близо до "Титаник" минал кораб. Пътниците видели светлините му на около една миля, а и по нареждане на капитан Смит били изстреляни три бели ракети - знак за бедствие. Положително тези ракети били забелязани от минаващия кораб. Но той не спрял. Кой е бил този кораб?
  Историята на мореплаването покри с позор Стенли Лорд - капитана на "Калифорния". Според показанията на вахтения моряк капитанът бил пиян и спял в каютата си. Морякът го събудил. Разиграла се една удивителна сцена.
  - Сър! - докладвал дежурният. - Видях три ракети една след друга. Сигнал за безствие.
  - Чии са тези ракети? - запитал полусънен капитанът. - От нашата компания ли са?
  - Не, сър. Така както изглежда - от "Титаник". Но телеграфът мълчи.
  - А! - вдигнал вежди капитан Лорд. - Какво би могло да се случи с "Титаник"? И да няма телеграми?
  Лорд помислил малко, но всичко му се видяло толкова недопустимо, че отсякъл:
  - Дръж курса!
  - Йес сър! Държа курса! - отговорил вахтеният моряк и с това съдбата на жертвите била окончателно решена.
  Капитан Стенли Лорд отрече този разговор и заяви, че "Калифорния" се е освободил от леденото поле едва късно след полунощ. Той заяви, че близо до "Титаник" се е намирал друг кораб - норвежкият "Самсон".
  Всъщност няма причини да се съмняваме в достоверността на цитирания разговор. Митът за непотопяемостта на "Титаник" правел да изглижда абсурден всеки сигнал за помощ и навярно истината е в думите на вахтения.
  Имало и още една случайност. За половин час телеграфът на Филипс излязъл от строя - точно времето, когато неизвестният кораб бил наблизо.
  Но да се върнем на "Титаник" преди катастрофата. По-късно много ще се пише и говори за това, че в решителните минути екипажът бил пиян и не забелязал ледената планина, че на кораба имало тържество, което отвлякло вниманието на персонала.
  Денят 14 април бил неделя и Връбница. На кораба наистина имало тържество и в музикалния салон били поканени някои от офицерите. Но дежурният екипаж не е бил пиян. Смит бил бивш военен и взискателен командир, който би наказал всяко подобно провинение много строго. А най-вече не би могъл да бъде пиян вахтеният на фокмарса - морякът Флийт. В 23 часа и 40 минути той извика:
  - Айсберг точно пред нас!
  По корабния телефон предал на мостика съобщението и заудрял гонга с всички сили.
  Дежурният офицер Мърдок реагирал незабавно:
  - Стоп машини! Пълен назад! Ляво на борд!
  Било обаче вече късно, а и "Титаник" се движел с голяма скорост - около 22,5 възла.
  Защо вахтеният не е забелязал по-рано айсберга?
  Разстоянието не е било голямо - около осемстотин метра, но нощта била безлунна и ниско над морската повръхност имало тънка мъгла. А пък айсбергът не се извисявал много над вълните. Във всеки случай положението вече било решено от обстоятелствата.
  47 секунди след тревогата последвал първият удар. Той не бил особено силен, но след него имало още един. И толкова.
  Онези, които спели в каютите даже не усетили удара. Други се готвели за сън или четели - мнозина от тях не обърнали внимание на онова, което ставало. Корабът е спрял, значи има защо. Ще тръгне. Само онези, които били в музикалния салон и в барчетата, се изсипали на главната палуба и с удивление видели светлините на "Титаник" да се отразяват в айсберга, който се изправял до борда.
  Разменяли се учудени реплики, но никому и през ум не минавало, че ги сполетява гибел. "Титаник" не можел да потъне!
  Такава е човешката психика. Големият кораб със своите уредени служби създава привидна сигурност и човек не може да си представи, че луксозната каюта, която е негово убежище и негов дом, може да изчезне, да потъне под водата заедно с него самия. Затова хората не искат да повярват понякога даже в очевидното.
  И пътниците на "Титаник" не вярвали. Даже тогава, когато се спускали спасителните лодки, някои смятали, че положението не е толкова сериозно.
  Но това е по-късно. А какво се случва с главните действуващи лица в трагедията на "Титаник" в минутите след катастрофата? Те са капитанът Едуард Смит, конструкторът Томас Ендрюз, лорд Брюс Исмей, радистите Джон Филипс и Харолд Брайд.
  Какво наистина се случва с тях? (следва продължение)

Чакам търпеливо !

Ще има :)))

az sam pederas i skam da go lapam na leonardo dikapriyo i na celine dione